Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби: на ищеца по делото - Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ и на ответницата И. Б. О.

Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ представлявана от председателя й С. Ц. е подала чрез процесуалния й представител старши инспектор Р. Р. касационна жалба срещу въззивното решение № 140 от 8.5.2020 г по в. гр. дело № 251/2019 г, в частта, с която е потвърдено решението на окръжния съд, с което са отхвърлени исковете за отнемане на парични суми в размер на 114 886, 29 лв за които е прието, че не са налични. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение в тази му част е неправилно и незаконосъобразно.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което искът по отношение на тези суми бъде уважен изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответниците по касационната жалба И. Б. О. и И. П. И. оспорват същата по съображения, изложени в 2 бр. писмени отговори, депозирани по делото.Считат, че не са налице основания за допускане на въззивното решение в тази му част до касационен контрол.

Ответницата по делото И. Б. О. е подала чрез процесуалния си представител адв.С. К. касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която искът е уважен, като от нея е отнето следното имущество: имот с идентификатор......., представляващ апартамент № 2 в [населено място], на [улица], вх.А, ет. 1, с площ от 90, 39 кв. м ; имот №. ., представляващ дървопроизводителна горска площ в м.“С. п.“, [община] с площ от 11, 988 дка ; имот №. ., представляващ дървопроизводителна горска площ в местността „С. п.“, [община], с площ 76, 700 дка, както и сумата 5 000 лв, представляваща левовата равностойност на 20 дружествени дяла от капитала на „Ню Ланд“ ЕООД. В касационната жалба се подържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което предявените от КПКОНПИ искове бъдат отхвърлени изцяло, ведно със следващите от това разноски.

Ответникът по касационната жалба И. П. И. подържа, че същата е основателна и следва да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба КПКОНПИ не взема становище по същата.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното:

Установено е с въззивното решение, че с решение № 131 от 14.9.2016 г по кнохд № 448/16 г на ВКС е потвърдена присъдата, с която ответникът И. П. И. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 211 пр. 1 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК, което попада в приложното поле на чл. 22 ал. 1 т. 10 и т. 18 от ЗОПДНПИ.С посочената присъда И. е признат за виновен в това, че в периода 27.4.2009 г-2.6.2009 г в [населено място], в съучастие с А. А., В. М. и П. П., с цел да набави за себе си и за останалите имотна облага е възбудил и подържал у М. Р., че П. П. е В. Г. и като собственик му прехвърля правото на собственост върху апартамент № 12 в [населено място], [улица], вх.А, ет. 5 и с това е причинил на М. Р. и А. Р. Д.-Р. имотна вреда в размер на 66 498, 22 лв, като измамата е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл. 211 пр. 1 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК му е наложено наказание лишаване от свобода.

Ищецът КПНОНПИ е предявил иск по чл. 74 ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ отм. за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 374 934, 40 лв от ответниците И. Б. О., И. П. И. и „Ню ланд“ ЕООД-гр.Русе, представлявано от ответницата О.. Установено е по делото, че ответниците О. и И. живеят на съпружески начала и имат непълнолетно дете. Проверяваният период е от 20.3.2004 г до 20.3.2014 г.Ответникът е регистриран като адвокат, а ответницата е едноличен собственик на капитала и управител на дружество „Ню ланд“ ЕООД.Решението на съда, в частта с която от дружеството са отнети недвижими имоти, представляващи ниви в землището на [населено място], местността „П. о.“ съответно от 25 026 дка и 28 431 дка е влязло в сила.За да постанови решението си въззивният съд се е позовал на приетите по делото съдебни експертизи, като е приел, че през процесния период ответниците са придобили имущество на стойност над 250 000 лв, следователно е на значителна стойност по смисъла на закона.Релевантна е пазарната стойност на придобитото имущество към момента на неговото придобиване, а не посочената в нотариалния акт цена по сделката.Според заключението на съдебно-икономическата експертиза несъответствието между догохите и разходите на ответниците, в началото и края на проверявания период възлиза на сумата 391 774, 88 лв, което подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като липсват законни източници за придобиването му.Прието е, че паричните потоци не следва да се отнемат, тъй като на отнемане не подлежат теглени, респ. погасени кредити, преводи от трети лица и вноски по банкови сметки.Предмет на отнемане са само налични по банковите сметки парични средства, ако за тях са налице и останалите условия на закона.Прието е, че без значение за спора е постановеното окончателно решение № 212/2018 г по гр. дело № 4268/17 г на ВКС, Трето ГО, тъй като се отнася до недвижими имоти, по отношение на отнемането на които първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

В касационната жалба на КПКОНПИ е посочено касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, но същевременно е посочено, че по формулираните два въпроса не съществува съдебна практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване.

Въпросите са следните:

1.Допустимо ли е в производствата по реда на ЗОПДНПИ отм. съдебното решение да се основава върху предположения, за които отсъстват твърдения от страните.

2.Допустимо ли е в производствата по реда на ЗОПДНПИ отм. да се отнеме неналична по банковите сметки сума, ако тя е в кешова наличност–пари в брой в патримониума на ответника.

И двата въпроса са поставени с оглед становище на страната и касаят правилността на въззивното решение. Върху какви факти от предмета на делото (очертан от твърденията, възраженията и доводите на страните, при заявен в исковата молба петитум), установени по надлежния процесуален ред се основава съдебното решение е въпрос по съществото на спора, който е относим във фазата по разглеждане на касационната жалба в производството по чл. 290 ГПК, но не и в предхождаща фаза по нейното селектиране при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, вкл. дали произнасянето почива на законови презумпции, приложими ли са те по спорното правоотношение и ако да - проведено ли е оборването им. Питането пък за допустимост на отнемане по реда на ЗОПДНПИ отм. ; на неналична сума по банковите сметки на проверяваните и свързаните с тях лица произтича от тезата на касатора, че тя няма законен произход и е налична като пари в брой.Проверката обаче дали това твърдение е основателно или не касае съществото на спора., а както се посочи вече по-горе, тя е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК.Освен това въпросът дали паричните суми по разплащателна сметка са налични в брой към края на проверявания период, е винаги конкретен и отговорът му предпоставя и изисква преценка на доказателства.

Следва да се отбележи и, че въпрос № 2 е ирелевантен, тъй като няма отношение към мотивите на въззивното решение.Съдът е обсъдил въпроса и отхвърлил иска, поради това, че паричните суми са неналични, а не обратното.

В обобщение, повдигнатите въпроси не удовлетворяват общо основание по смисъла на разрешенията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК на ВКС, тъй като не са изведени и не произтичат от решаващите изводи на въззивния съд по делото и не обуславят изхода на спора.

Независимо от това за пълнота следва да се отбележи, че по релевантния въпрос, подлежат ли на отнемане в това производство суми, които не са налични е налице установена непротиворечива съдебна практика, обективирана в решения № 129/8.6.2015 г по гр. дело № 5562/2013 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 187/26.7.2011 г по гр. дело № 1557/2010 г на Трето ГО. С тези решения е прието, че съдебната практика е константна в разбирането си, че хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД отм. ; урежда случаите на отнемане в полза на държавата на налично в патримониума на ответника имущество, придобито от престъпна дейност; а ал. 2 на същата норма касае отнемане на заместващата облага – това, което е получено от лицето в резултат на разпоредителна възмездна сделка с имущество, придобито от престъпна дейност.Нормите на ЗОПДИППД отм. ;, касаещи предметния обхват на отнемането са със санкционен характер и не могат да се тълкуват разширително. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл. 28 ЗОПДИППД отм. ;, не би могло да бъде претендирано по реда на чл. 4, ал. 1, тъй като законът не предвижда такава възможност.Съдът е приел, че чл. 4, ал. 1 изисква имуществото да е налично в патримониума на лицето; а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трети добросъвестни лица – т. е. поради това, че то не е налично, се отнема заместващата облага по действителната й стойност – чл. 4, ал. 2, като е без значение дали тя е запазена и налична.Възприемането на обратното разбиране, че предмет на отнемане могат да са и парични средства, преминали през банковите сметки на ответника, но неналични към момента на завеждане на иска, не би могло да бъде споделено, предвид правната характеристика на парите като заместими потребими вещи и основните им икономически функции – на платежно средство, разчетна единица /т. е. универсална мярка за стойност, чрез която се определя стойността на всички стоки и услуги/ и на запас от стойност /т. е. средство за натрупване/. В качеството си на потребими вещи /т. е. такива, които при употреба се унищожават/ и като платежно средство парите е възможно да са изразходени за различни стоки и услуги. В този смисъл, те могат да са похарчени както за потребности от ежедневието, така и да са трансформирани в придобиването на имущество /реални активи/, посочено в чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм. ;. Във втория случай, отнемането както на конкретното имущество, така и на паричните средства, с които е било закупено, би довело до двойно санкциониране на отговорното лице, каквато цел законът не преследва и каквато възможност не предвижда.

Предмет на отнемане могат да бъдат налични парични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране като финансови активи, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия – да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм. ; и придобиването на средствата; връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото и да не е установен законен източник в придобиването им.

По касационната жалба на ответницата О...

Относно първия от поставените въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба.Посочено е касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.Твърди се противоречие с решение № 63 от 17.7.2015 г по т. дело № 674/14 г на ВКС, Второ търговско отделение.

С посоченото решение, както и с редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 331/19.05.2010 г. по гр. дело № 257/2009 г. на ВКС, IV г. о, решение № 124/28.4.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. по описа на ВКС, ІV г. о. е прието, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им.

Соченото противоречие не е налице. Въззивният съд подробно е обсъдил събраните релевантни за делото писмени доказателства и заключенията на допуснатите експертизи и след анализ на последните последователно е посочил кои средства на ответницата намира за придобити от законен източник, и за кои последната не е доказала, че са придобити на законно основание.Предвид изложеното, първият формулиран въпрос не кореспондира с установеното по делото и изводите на въззивния съд, а е привързан към субективното разбиране на касатора за установените в процеса факти, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата, с оглед което не може да се обоснове общото основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По втория от поставените въпроси №№ 2 и 4.

2.За правното значение на понятията приходи и разходи, източници на финансиране и източници на забогатяване, придобито имущество, отчуждено имущество, законен и незаконен доход, както и значително несъответствие между имуществото, с които ответниците разполагат в началото и края на проверявания период и имат ли правно значение преминалите през патримониума на ответниците имуществени блага или са релевантни само наличните в края на изследвания период, както и кое имущество се преценява при изводите за обогатяване.

4/Трябва ли да се установи, че записаната в нотарилания акт цена не е действителна, за да се пристъпи към изготвяне на експертизи относно пазарните оценки на недвижимите имоти.

По този въпрос се сочи касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК-противоречие с решение № 97 от 18.5.2018 гпо гр. дело № 3224/17 г на ВКС, Четвърто ГО.

По въпрос 4 се сочи касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в поредица свои решения, в производството по иск с правно основание чл. 74 при наличие на предпоставките за това се отнемат в полза на държавата всички имуществени облаги от извършени престъпления. Когато имуществото, придобито от престъпна дейност е излязло от патримониума на ответника поради отчуждаването му, то в полза на държавата се отнема неговата равностойност, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка. При определяне действителната стойност на отчужденото имущество, съдът не е обвързан от вписаната в нотариалният акт цена по сделката, тъй като доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с удостоверяване какво са заявили страните пред нотариуса. Държавата не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на прехвърленото имуществото, предвид което, за да се установи различна придобивна цена от сочената в документа не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалният акт за сделката.Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани важат само за страните по сделката, но не и за третите лица, в този случай държавата, а преценката за стойността на имуществото е с оглед установените по делото обстоятелства за реалната му стойност, каквато е пазарната, освен когато по делото няма конкретни данни, даващи основание да се приеме друго. В този смисъл решение № 89/29.01.2010 г. по гр. д. № 717/2009 г. на III г. о.; решение № 89/29.01.2010 г. по гр. д. № 717/2009 г., на III г. о.; решение № 130 от 29.05.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. IV г. о.; решение № 471 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 641/2009 г., III г. о., ГК; решение № 89 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 717/2009 г., III г. о., ГК; решение № 671 от 09.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г. IV г. о. на Върховния касационен съд.

Отговор на поставеното в касационната жалба питане е даден в множество решения на ВКС, с които въззивното решение е изцяло съобразено, така с решение № 209 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1462/2010 г., III г. о., ГК о относно начина, по който се определя стойността на имуществото на проверяваното лице, а от там и размера на неговите приходи и разходи е прието, че стойността на проверяваното имущество, с оглед преценката дали същото е на значителна стойност е обективна величина, което означава, че следва да се преценява реалната му пазарна цена към момента на придобиването му /установява се с помощта на експертни заключения/, а не цената на проверяваното имущество по неговата придобивна цена, посочена в документите за собственост.По същия начин е процедирал въззивния съд и в този смисъл решението му не противоречи на посоченото от касатора такова - решение № 97 от 18.5.2018 гпо гр. дело № 3224/17 г на ВКС, Четвърто ГО.С последното подробно е изяснено, че незаконно придобито може да бъде само имущество, влязло в патримониума на проверяваното лице, което е налично в края на проверявания период.Посочено е също, кое имущество е незаконно и подлежи на отнемане, след приспадане на разходите за издръжка на семейството на ответниците.Въззивното решение е изцяло съобразено с посочената съделна практика, взети са предвид всички факти и обстоятелства, които имат значение за изясняване на приходите на ответниците по години, вземанията и задълженията им по периода, начина на придобиване на имуществото и е установено, съобразно приетите и анализирани от съда експертизи е установено конкретното несъответствие.

Както бе посочено по-горе по въпрос 4 е налице безпротиворечива съдебна практика, която е съобразена изцяло от въззивния съд, поради което касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е налице.

По въпрос 3.

Как се реализира правото на защита на един от ответниците, ако решението на съда влезе в сила по отношение на друг, но има правно основание за „отпадане на иска“ срещу този ответник.Как може да се защити съответникът.Има ли правен интерес единия другар да оспори основателността на иска, да обжалва решението относно отнетото имущество на другия другар.Може ли въззивната жалба на единия ответник да послужи като основание за отмяна на решението изцяло.

Посочените въпроси се свеждат до следното.ОТнето е имущество на ответното дружество „Ню ланд“ ЕООД.Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.В подлежащото на отнемане имущество е включено придобитото от дружеството, управител на което е ответницата Обретинчева.С така поставения въпрос касаторът се домогва да установи, че при определяне на имуществото като такова на „значителна стойност“ следва да се изключат имотите, притежавани от „Ню ланд“ ЕООД, тъй като с влязло в сила решение на ВКС№ 212/2018 г от 21.2.2019 г по гр. дело № 4268/17 г на ВКС, Трето ГО е прието, че придобивните сделки недействителни, на основание чл. 40 ЗЗД по отношение на ищците по това дело-М. Г. и П. К..Касаторът се домогва да установи, че сделките са нищожни, следователно дружеството нищога не е придобивало собствеността върху имотите, следователно тъй като не ги притежава те не следва да бюдат включени в придобитото през исковия период имущество.Тези съображения не могат да бъдат споделени, тъй като влязлото в сила решение на ВКС№ 212/2018 г от 21.2.2019 г по гр. дело № 4268/17 г на ВКС, Трето ГО се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на страните по него, но не и по отношение на държавата и същото няма как да бъде съобразено в настоящия правен спор.Отделно от това решението по иска с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ отм. по отношение на тези имоти не е обжалвано и е влязло в сила.Всичко изложено във връзка с въпрос № 3 касае правилността на съдебното решение и несъгласието на касатора с изводите на съда, че решението на ВКС, Трето гражданско отделение не следва да бъде взето предвид по настоящото дело.Посоченият въпрос няма отношение към фазата по селекция на касационната жалба в производството по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и т. 3 ГПК поради което по него не може да бъде допуснат касационен контрол.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.

На основание чл. 78 ал. 3 ГПК Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция дължи на процесуалния представител на ответника И. И.-адв.Е. М. от АК-Русе сумата 3 827, 72 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество дължи на процесуалния представител на ответницата И. О.- адв.С. К. сумата 3 827, 72 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

На основание чл. 78 ал. 5 ГПК ответницата Обретинчева дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто грражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 140 от 8.5.2020 г по в. гр. дело № 251/2019 г на Великотърноски апелативен съд.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество със седалище в [населено място], представлявана от председателя С. Ц. да заплати на адв.С. В. К.-гр.Русе, [улица], ет. 2 от АК-София сумата 3 827, 72 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество със седалище в [населено място], представлявана от председателя С. Ц. да заплати на адв.Е. М. от АК-Русе, [улица], ет. 3 сумата 3 827, 72 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

ОСЪЖДА И. Б. О. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2 да заплати на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество със седалище в [населено място], представлявана от председателя С. Ц. на основание чл. 78 ал. 5 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.