Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молбата на „Консорциум-РМ Титан – Б. С“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, представлявано от управителя Т. К. Б., чрез адв. М. Н., за отмяна на влязлото в сила решение № 32 от 4 февруари 2020 г., постановено по гр. д. № 2041/2019 г. по описа на районния съд в гр. Г. О, с което молителят е осъден да заплати на Н. Т. Т., с адрес в [населено място], обл. В. Т., на основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ, чл. 261 и чл. 262 КТ, сумата от 8057, 70 лева неплатен положен извънреден труд от общо 1800 часа за периода 01.01.2017 г. - 31.04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и сумата от 450 лева неплатен положен нощен труд от общо 1800 часа за същия период, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на молителя са присъдени такси и разноски.

В молбата за отмяна се твърди, че молителят бил лишен от възможността за участие в делото като следствие от нередовното му призоваване, от което е произтекла и невъзможността да представи писмени доказателства от съществено значение за разрешаване на спора. От приложеното по делото съобщение било видно, че връчителят отразил, че посоченият адрес е видимо празен офис, поради което съдът приел наличието на предпоставките за приложение на фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК. Това обстоятелство се оспорва, като се поддържа, че на съответния адрес към момента на разглеждане на делото се е намирал офис на молителя, в който винаги е имало негови служители; на самата сграда са поставени обозначителни знаци и фирмени табели, указващи наличието на офис/канцелария, а в непосредствена близост се намира офис на туристическа агенция – също собственост на управителя на дружеството; празното офисно помещение не е това, в което се намира седалището на молителя. Подчертано е, че не са извършени действия по събиране на допълнителни данни за категоричното установяване напускането или необитаването на адреса от търговското дружество, и не е поставено уведомление на основание чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 ГПК. Отделно от съображенията за съществено нарушаване на правилата по призоваването, се излагат и доводи за липсата на трудови правоотношение на ищеца Н. Т. Т. с дружеството за процесния период; в такива отношения страните по делото са били за периода 30.06.2014 г.-21.04.2015 г.; след този период ищецът Т. е сключил трудов договор с „РМ Титан секюрити“ ЕООД, което е различно юридическо лице.

Ответникът Н. Т. Т., с адрес в [населено място], обл. В. Т., представляван от адв. А. Ч., в отговор на молбата за отмяна излага становището си за липса на което и да е от посочените в нея основания.

С атакуваното решение съдът приема, че според представените по делото доказателства (трудов договор, заповед, протокол за инструктаж, графици за смени, план за охрана на обект и свидетелски показания) може да се приеме, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил при молителя на длъжност „охрана“ със съответната месторабота и уговорено месечно възнаграждение в периода 30.06.2014 г. - 02.05.2019 г., като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Подчертано е, че ответното дружество е запазило пълна процесуална пасивност по делото – не е подаден отговор на исковата молба и не е взето становище в по-късен момент, което поведение съдът тълкува като конклудентното признаване на заявените от ищеца факти – към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца са били дължими 8057, 70 лева неплатен положен извънреден труд от общо 1800 часа за периода 01.01.2017 г.-31.04.2019 г., и 450 лева неплатен положен нощен труд от общо 1800 часа за същия период, ведно със законната лихва от предявяването на иска, като дължимостта на сумите се доказвала и от представените графици за смени и експертно заключение. Тъй като дружеството не е въвело твърдения, нито е представило доказателства, че дължимото трудово възнаграждение по чл. 261 и чл. 262 КТ е заплатено, нито претенциите са оспорени по размер, исковете са счетени за доказани по основание в претендираните размери.

По делото се установява, че разпореждането от 6 ноември 2019 г. за изпращане и връчване на ответното дружество на препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, с указания за възможността да даде писмен отговор, е изпратено до адрес в гр. Пловдив, бул. „Цар Б. III обединител”, р-н Централен, пешеходен подлез „Археологически“, Търговски център, ет. 1. Върху съобщението от връчителя на 11.11.2019 г. е отбелязано, че посоченият адрес е видимо празен офис. Съдът е приел връчването за редовно на основание чл. 50, ал. 2 ГПК. За първото по делото открито заседание е изпратена призовка до същия адрес, без да се посочи в призовката „Търговски център, ет. 1“, като връчителят на 17.12.2019 г. е отразил, че посоченият адрес е видимо празен офис, няма афиширана фирма и не са открити служители, на които да бъде връчена призовката. За откритото съдебно заседание съдът е приел дружеството за редовно призовано по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Съобщението за постановеното решение е изпратено отново на същия адрес, върнато от връчителя с отбелязване от 13.02.2020 г., че посоченият адрес е видимо празен офис.

Молбата за отмяна е основателна.

За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес. Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители, както и да отрази сведения относно пребиваването на търговеца на въпросния адрес и времето на това пребиваване. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения познат ли е на това място търговец с такава фирма, известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност, кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението от кои лица ги е събрал, като впише имената и адресите им; ако сведенията изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена, длъжности, адреси на фирмите, в които работят тези лица. Излагането на посочените констатации от връчителя е необходимо, за да се удостовери по надлежния ред кога и как са събрани сведения за пребиваването на търговеца на съответния адрес, извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от служители на съответната фирма. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване на посочените обстоятелства, опорочава връчването на съобщенията и призовките. В този смисъл - решение № 546 по гр. д. № 508/2011 г., IV г. о., ВКС; решение № 15 по гр. д. № 3719/2017 г., III г. о., ВКС; решение № 242 по т. д. № 2463/2017 г., I т. о., ВКС.

В разглеждания случай връчването на съдебните книжа, обезпечаващо уведомяването на ответника за конкретни процесуални действия на съда, с оглед осигуряването на реална възможност за същия да вземе участие при разглеждането на делото - съобщение за връчване на препис от исковата молба, призовка за съдебното заседание, е осъществено без отразяване на посочените обстоятелства, поради което процесуалните действия, реализирани чрез връчителя, са извършени при опорочаване на процедурата за удостоверяване на връчването. При тези данни, неправилно първоинстанционният съд е дал ход на делото, като е приел, че ответникът е редовно призован. Неправилно е приложена процесуалната разпоредба на чл. 50, ал. 2 ГПК, която се прилага само в случай че търговецът е променил адреса си, без да е изпълнил задължението за вписване на това обстоятелство в търговския регистър. Такива доказателства по делото липсват.

Обстоятелството дали молителят е страна по спорното материално правоотношение или не, както и направените в тази насока оплаквания за неправилност на решението, не представляват основания за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а са основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК и същите не могат да бъдат преценявани в извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК.

Предвид изложеното, атакуваното решение следва да бъде отменено и делото - върнато на районния съд за ново разглеждане от етапа на връчване на препис от исковата молба на ответника.

По претенциите за разноски ще се произнесе районният съд при разглеждане на спора по същество (сравни разясненията на ВКС в т. 4 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК).

Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на IV г. о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 32 от 4 февруари 2020 г., постановено по гр. д. № 2041/2019 г. по описа на районния съд в гр. Г. О.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в гр. Г. О.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: