Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. М., от гр. К. против решение № 107 / 24.10.2011 г. по адм. дело № 199 / 2011 г. на Административен съд – Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 6 и чл. 25 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната по жалбата страна – директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” при Националния осигурителен институт счита същата за неоснователна. Претендира на основание чл. 143 АПК разноски за настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 107 / 24.10.2011 г. по адм. дело № 199 / 2011 г. Административен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на Е. И. М., от гр. К. срещу разпореждане № 106-ГВ-4 / 21.07.2011 г. на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работници и служители”, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. За да постанови този акт, съдът е приел, че в случая не е налице материално право на гарнтирано вземане, тъй като неизплатените...