Образувано е по две касационни жалба, подадени от кмета на община П. и от „Даесеф” АД, действащ чрез адв. В. Б., пълномощник на изпълнителния директор на дружеството В. Д..

Кметът на община П. обжалва решение №801/01.11.10г., постановено по адм. дело №363/10г. по описа на Административен съд София област /АССО/ в частта, в която е отменен акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ за такса битови отпадъци /ТБО/ от 26.03.2009г. на кмета на община П., за 18 375, 99лв. главница и над сумата 1756, 81лв. до 5000, 09лв. за лихва. Излага касационни оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение. В съдебно заседание развива тезата за недопустимост на решението. Претендира отмяната му или евентуално – обезсилването му. Оспорва основателността на касационната жалба, подадена от „Даесеф” АД.

„Даесеф” АД гр. С. обжалва същото решение в частта му, в която като е изменен АУПОВ от 26.03.2009г. на кмета на община П., е отхвърлена жалбата му срещу същия акт относно начислени лихви за просрочие в размер на 1756, 81лв. Счита решението за незаконосъобразно в тази му част и моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени изцяло АУПОВ. Оспорва основателността на касационната жалба, подадена от Кмета на община П..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените отменителни касационни основания, и след служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по чл. 210 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК .

Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил АУПОВ №6900-191/26.03.2009 г., издаден на основание чл. 9б, ал. 2

ЗМДТ от кмета на община П., с който са установени задължения за ТБО в размер на 18 375, 99лв., ведно с лихвите за забава в размер на 5000, 09лв., на "Даесеф" АД за периода 2006 г. – 2009г. вкл. АССО е приел, че АУПОВ е незаконосъобразен в частта, в която са определени задълженията за главница, изцяло, и за лихви в размера над 1756, 81лв. до 5000, 09лв., като се е позовал на заплащане на главницата и лихвите, установени с писмени доказателства и съобразно заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. В останалата част, относно лихвите за просрочие в размера им от 1756, 81лв., съдът е приел, че макар и да е налице надвнесена сума за главница, не е компетентен да се произнесе по исканото прихващане с останалия размер от задължението за лихви, тъй като това е в правомощията на издателя на акта, след направено съответно искане.

Решението на АССО е допустимо, но неправилно като незаконосъобразно.

Неоснователно е наведеното от касатора – кмет на община П., оплакване за недопустимост на решението. Съгласно действащата към релевантния момент на издаване на акта разпоредба на чл. 9б ЗМДТ - вземанията от такси се установят с акт на кмета на общината по реда на АПК, който може да се обжалва по реда на АПК. Не е задължително обжалването по адмиинстративен ред като предпоставка за допустимост на съдебното оспорване.

Решението е материално незаконосъобразно. За да отмени акта съдът е нарушил забраната по чл. 142 АПК, а именно, че съответствието му с материалния закон се преценява към момента на издаване на акта. Това е релевантният момент, към който следва да се провери налице ли са били основанията за издаване на акта, вкл. и относно това дали са налице невнесени суми от такси /ТБО/за посочените в акта периоди. В процесния случай съдът е позовал своето решение на нови факти, част от които са настъпили след издаване на акта, но към момента на приключване на устните състезания по делото. АУПОВ №6900-191 е издаден на 26.03.2009г., а по-голяма част от установените от вещото лице плащания на главница и лихви за ТБО за периода, предмет на акта, е след този момент /по три платежни нареждания съответно от 25.06.2009г. и 23.12.2009г./. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК е допустимо установяване на нови факти от значение за делото, но тези факти ще имат значение за законосъобразността на административния акт, ако променят съществувалото към момента на издаване на акта правно положение. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя.

Изводът е, че под „нови факти от значение за делото", следва да се разбират такива факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след издаването на административния акт. Извършеното след издаване на акта заплащане на установените задължения би имало значение в изпълнителното производство като правопогасяващо вземането основание. В процесния случай съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на постановеното от него решение.

След отмяна на решението същото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като е налице и допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид разпоредбата на чл. 168 АПК съдът е следвало да изложи мотиви в акта си относно всички наведени в жалбата до него основания за оспорване на акта, както и относно всички основания по чл. 146 АПК, след служебна проверка на законосъобразността на акта. В случая , АССО, не е изложил фактически и правни изводи относно процесуалната законосъобразност акта с оглед неговото съдържание и процедурата, при която е издаден, въпреки и изрично наведените в жалбата оплаквания. Съдът пространно е посочил и цитирал относимите текстове на ЗМДТ и Наредба №15 на О. П., без да направи каквито и да било правни или фактически изводи въз основа на тях и във връзка с предмета на спора. Липсват мотиви за обстоятелствата, които са от съществено значение за спора, за това дължи ли се ТБО за имотите - в цялост и като отделни части от тях, в какъв размер, законосъобразно ли е определен размера, предоставят ли се от общината услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци. Не е обсъдено правното и фактическо значение на подаваните от собственика на имотите декларации за неизползване на услуги за сметосъбиране или за ползване на определен брой съдове за битови отпадъци.

Изводът е, че обжалваният съдебен акт като цяло не съдържа годни мотиви, въз основа на които да е възможно касационната инстанция да провери законосъобразността му. Ето защо делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се провери процесуалната и материална законосъобразност на акта, вкл. и относно размера на задълженията при наличие на данни за извършени плащания на ТБО към момента на издаване на акта.

Разноски за настоящото производство следва да се присъдят при новото разглеждане на делото. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК

, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 801 от 01.11.2010г., постановено по адм. дело № 363/2010г. по описа на Административен съд – София област.

ВРЪЩА

делото на Административен съд – София област за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ С. П.

С.П.