Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187 и чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на С. Г. Ц., прокурор в Районна прокуратура - гр. Г. О., срещу решението по т. 4.4. от протокол № 9 от заседанието на 01.03.2012 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което А. Х. А., прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Г., е повишен на длъжността „прокурор” в Апелативна прокуратура - гр. В. Т.. В жалбата, в лична защита на жалбоподателя, в писмени бележки на процесуалния му представител адв.. Е., и в изложеното от тях в съдебно заседание подробно е аргументирана тезата, че оспореното пред съда решение на ВСС е неправилно, незаконосъобразно и прието в нарушение на процедурните правила, поради което се иска отмяната му.

Ответникът – Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Захариева в писмени бележки и в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна поради липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна А. Х. А. от гр. Т., чрез повереника си адв.. С. в съдебно заседание и в писмено становище оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като се приеме, че оспореното с нея решение на ВСС е правилно, съобразено с разпоредбите на ЗСВ, мотивирано и постановено при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че като краен резултат органът (ВСС) е постановил законосъобразен административен акт, който не подлежи на съдебна отмяна.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е насочена против подлежащ на съдебен контрол акт на ВСС, подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл....