Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. А., гражданин на Р. Т, подадена чрез процесуалния представител Н.А., против решение № 7485/22.12.2020г., постановено по адм. д. № 6351/2020г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена неговата жалба срещу отказ за издаване на виза тип „D“ за дългосрочно пребиваване изх. № ANK 20000654 от 08.06.2020 г., издаден от трети секретар в консулската служба на посолството на Р. Б в Анкара, Р. Т.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е направил пълен анализ на доказателствата и е достигнал до неправилен извод за относимите обстоятелства по делото. На следващо място счита, че съдът не е мотивирал идвода, че в случая не е нарушено правото на семеен живот, гарантирано в чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Моли за отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът – консулско длъжностно лице в посолството на Р. Б в Анкара, Р. Т, чрез процесуалния представител юрк. Е.В., с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на...