Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А. Д., чрез адв.Ц. Д., срещу решение № 2658 от 27.05.2020 г. по адм. дело № 11645 по описа за 2019 г. на Административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-01-438 от 20.09.2019 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта относно наложено му дисциплинарно наказание на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважавана на първоинстанционната жалба. Не претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - изпълнителният директор на Национална агенция по приходите, конституиран на основание § 81 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗХ (ЗАКОН ЗА ХАЗАРТА) (ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г.) оспорва същата като неоснователна чрез юрисконсулт М. Ф. и писмено становище. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи в нея, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № ЧР-01-438 от 20.09.2019 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта. С нея на А. Д. е наложено дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и е прекратено служебното му правоотношение без отправяне на предизвестие. В заповедта е посочено, че на основание чл. 108, ал. 2 от ЗДСЛ лицето не запазва придобития ранг на държавна служба, като следва да му се изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 в размер на 24 работни дни и за такъв отпуск за 2019 г., като за последната година същият се определя пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж. А. Д. е заемал длъжност "старши инспектор" в отдел "Контролна дейност" в дирекция "Лицензионна и контролна дейност" на Държавната комисия по хазарта по служебно правоотношение. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че държавният служител с поведението си е нарушил чл. 23, във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 18, ал. 1, 2 и 3 от Устройствения правилник на Държавната комисия по хазарта и на нейната администрация; относимия за периода на нарушенията график за разпределение на работното време с променливи граници на служителите на комисията, съставен на основание заповед № З-348/29.12.2015 г. на председателя й и т. 9 от същата заповед, съставени на основание чл. 51 от ЗДСл, във връзка с чл. 18 от Устройствения правилник на ДКХ; чл. 5, ал. 2 и чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Тези нарушения представляват дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебни задължения. Посочил е, че след преценка на събраните доказателства, отчитане тежестта на същите, формата на вината и цялостното служебно поведение, следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно нарушение "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл при спазване разпоредбите на чл. 91, ал. 1, чл. 93, ал. 1, чл. 96 от ЗДСл, уреждащи правила за осъществяване на дисциплинарното производство.
В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата обстановка по спора, като от правна страна е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за формата на акта, съгласно чл. 59 от АПК и чл. 97 от ЗДСл, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон.
Основният спорен момент от фактическа страна е бил дали с поведението си държавният служител не е изпълнявал служебните си задължения, за да бъде реализиран състава на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, обуславящ образуване на дисциплинарно производство и издаване на акт за налагане на дисциплинарно наказание. В мотивите си съдът изрично е посочил, че описаните в този акт нарушения са осъществени и представляват дисциплинарни по характеристика, понеже от обективна и субективна страна са пряко обвързани с неизпълнение на конкретни задължения, произтичащи по силата на закона и утвърдения график за работно време, а според настоящия съдебен състав и тези в изпълнение на длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност. По делото не се оспорват обстоятелствата, че на А. Д. е предоставен служебен пропуск № 3036, като за процесната 2019 г. той е ползвал временен такъв под № 3602, както и че има издадена заповед (№ З-348/29.12.2015 г. на председателя на ДКХ) относно работното време на служителите при комисията. Работното време е с променливи граници от 07.30-18.30 ч., като всеки служител съгласувано определя началния час на работното си време, респ. жалбоподателят е бил уведомен за тази заповед и е посочил такъв начален час. За него работното време е било от 09.15 ч. до 17.45 ч. до 04.04.2019 г. и от 09.30 ч. до 18.00 ч. след тази дата. В дисциплинарното и в съдебното производство е направен извод за отсъствие от работа на дати (7, 12, 18 и 25) от м. февруари; на дати (5, 19, 20 и 26) от м. март; на дати (3, 5, 19 и 23) от м. април; на дати (9, 10 и 20) от м. май и на дати (12 и 28) от м. юни. Направен е и извод и за нарушаване на режима за регистриране при влизане и излизане от сградата, в която се помещава ДКХ, която се стопанисва и управлява от Национален център по обществено здраве и анализи. Това нарушение се изразява в неспазване на началния час за започване на работното време за него и на крайния час за завършване на същото. Констатирано е също, че на конкретно посочени дати от м. февруари до м. юли 2019 г., включително държавният служител е осъществявал само една регистрация или при влизане, или при излизане от сградата, в която е работното му място. При преценяване на тези нарушения са съобразявани фактите относно ползван годишен отпуск за м. март, м. април, м. май и м. юли 2019 г. от държавния служител.
Преценката на административния съд за материална законосъобразност на акта се обосновава от събраните в дисциплинарното производство доказателства, така и тези събрани в производството пред него доказателства, включително изисканите с негово определение от 25.11.2019 г. писмени доказателства от ответната страна по жалбата. Това са тези доказателства във връзка с доводите на жалбоподателя относно липсата на нарушения, извършени от него и квалифицирани като дисциплинарни, и доказване на същите. Тези доказателства са писмо вх. № 2930/16.09.2019 г. от Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), представляващо отговор по повод запитване от ДКХ, в което изрично е посочено, че не са констатирани повреди или сривове в процеса на работа в системата за контрол на достъпа до сграден комплекс "Център по хигиена". Представени са от трето неучастващо в съдебното производство и заповед № РД-287 от 08.06.2-16 г. от директора на НЦОЗ относно утвърждаване на Вътрешни правила за контрол на достъп - пропускателен режим до този комплекс, самите правила, договор № ДР-42/27.09.2018 г. между НЦОА и "Синхрон-С" ООД с предмет абонаментно сервизно поддържане и профилактика на Система за контрол на достъпа и отчитане на работното време, монтирана в сградния комплекс. С. представя и три броя сертификати-протоколи № 2 от 14.03.2019 г., № 3 от 13.06.2019 г. и № 4 от 17.08.2019 г. за извършена профилактика и текущ ремонт на посочената система, които представляват приложение № 2 към посочения договор, както и приложение № 1 към същия относно съдържанието и механизма за осъществяване на контрол върху системата. Повторно е изпратена от него и разпечатка от софтуера на системата за отчетените в нея данни за периода от 01.02.2019 г. до 31.07.2019 г. за достъп вход/изток за служебен пропуск № 3602, ползван от служителя А. Д. от ДКХ.
Правилно съдът е кредитирал и представената от директора на НЦОЗА справка относно дните и часовете, посочени в последователност, относно неотразяване присъствието на работното място или по-късното пристигане или тръгване от него. Следва да се посочи, че тази справка не е оспорена от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, поради което не е налице твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При цененето на събраните писмени доказателства относно годността и реализирания контрол на Системата за контрол на достъпа и отчитане на работното време, монтирана в посочения сграден комплекс и представената справка от нея, и в изпълнение на правилното разпределение на доказателствената тежест от страна на съда, не могат да се приемат за основателни доводите за процесуални нарушения, поради некредитиране в пълен обем на събраните гласни доказателства - разпит на двама свидетели. На процесуалния представител на жалбоподателя е дадена възможност да вземе становище в срок след съдебното заседание, в което е присъствал, относно събраните писмени доказателства (определение от 23.01.2020 г.), както и тези представени с писмо вх.№ 5982 от 20.02.2020 г при АССГ от директора на НЦОЗА. В следващото заседание на 14.05.2020 г. той не е оспорил същите, като не е подкрепил искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза от ответната страна, респ. самият той не е поискал назначаване на такава експертиза, доколкото то е по повод установяване годността на системата с помощта на компетентен съдебен експерт. Следва да бъде посочено, че твърденията в първоинстанционната жалба за присъствие на работното място и изпълнение на служебни задължения на посочените в заповедта дати също не се явяват обосновани и доказани, в какъвто смисъл е приетото и от първоинстанционния съд. Представени са от жалбоподателя докладни записки, някои изведени с номера и дати като тези дати, посочени в оспорената дата. Същевременно в тях се описват проверки, осъществени на други дати, видно от цитирани и неприложени констативни актове или протоколи, но с приложени заповеди за възлагането им по периоди, по което последно обстоятелство няма спор. Към тях са приложени извлечения от електронната деловодна система, като в някои от тях като вносител се посочва жалбоподателя, в други съответния служител-деловодител, и не може да се направи обоснован извод, че на спорните дати жалбоподателят е бил на работното си място е осъществявал внасянето им, без да е уточнен механизма на входиране на документи в нея. Същият не се явява доказан и от събраните гласни доказателства, както и от представените Вътрешни правила за организация на деловодните дейности, документооборота и контрола по изпълнение на задалите в ДКХ.Оидно се касае за действия, дължими в изпълнение на задължения по длъжностната характеристика за длъжност заемана по служебно правоотношение. След като държавният служител следва да изпълнява на работно място и в рамките на определено работно време служебните си задължения и той не е направил, е налице такова неизпълнение на задължения, които по естеството си също са служебни задължения и също са част от съдържанието на служебното правоотношение, т. е. налице е поведение на държавния служител, което е съставомерно по смисъла на чл. 89, ал. 1, т. 1 от ЗДСл.
При преценка на законосъобразността на административния акт с оглед твърдени нарушения на административнопроизводствените правила правилно административният съд е приел, че те са спазени и това са тези уредени в раздел ІІ, глава Пета от ЗДСл, респ. тези в чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5, чл. 96, ал. 3 от ЗДСл, чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Спазен е и срока по чл. 94 от ЗДСл относно налагане на дисциплинарното наказание, като правото на защита чрез предоставяне на възможност да представи доказателства, както и да даде писмени обяснение, което е направено от държавния служител.
Административният съд е посочил, че оспореният акт е издаден в изискващата се форма, има посоченото законово съдържание, респ. съдържа мотиви по повод фактическата обстановка и правните основания по повод развилото се дисциплинарно производство, както и това за налагане на дисциплинарното наказание.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касационния жалбоподател, а на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят такива представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2658 от 27.05.2020 г. по адм. дело № 11645 по описа за 2019 г. на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА А. Д. да заплати на Националната агенция по приходите сумата 100.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.