Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби, първата от които е подадена от „Контрасти БГ“ ЕООД, със седалище гр. Л., представлявано от управителя Е. П., срещу решение № 218/17.11.2020 г. по адм. дело № 286/2020 г. на Административен съд-Ловеч в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 11/312/02171/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/1961/07.09.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му по т. 1 и т. 3, с които е установено нарушение на Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и в частта му, с която решението за налагане на финансова корекция е отменено и е върната преписката на органа за ново произнасяне по определяне размера на финансовата корекция. В касационната жалба, приподписана от адвокат М. Х., са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Втората касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. К., срещу горепосоченото решение на Административен съд-Ловеч в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно негово решение № 11/312/02171/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/1961/07.09.2017 г. в частта му по т. 2 и в частта, с която е определен размерът на наложената финансова корекция. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Твърди се наличие на противоречие между мотивите и диспозитива на решението, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на „Контрасти БГ“ ЕООД и за основателност на жалбата на изпълнителния директор на ДФЗ.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са допустими.

Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 7527/16.06.2020 г. по адм. дело № 13386/2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение № 141/04.09.2019 г. по адм. дело № 347/2017 г. на Административен съд-Ловеч, за обявяване нищожността на решение № 11/312/02171/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/1961/07.09.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, част от административната преписка, допуснал е разпит на свидетели и изслушал основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза, както и заключение по съдебно-техническа експертиза, като заключил, че административният акт е мотивиран, издаден е от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Приел е за нищожно решението на изпълнителния директор на ДФЗ като е посочил, че финансовата корекция е определена въз основа на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., прогласена за нищожна и като такава не била породила никакви последици. Срещу решението е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ, по която е образувано адм. дело № 13386/2019 г. на ВАС, четвърто отделение. По него, с решение № 7527/16.06.2020 г., касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Ловеч, приемайки, че са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неизследване на посочените в акта фактически основания и липса на анализ на приложените разпоредби на Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Така, след връщане на делото за ново разглеждане, в изпълнение на дадените от ВАС указания, административният съд е обсъдил приобщените доказателства и е назначил и изслушал заключението по съдебно-икономическа експертиза.

Въз основа данните по делото е констатирано, че „Контрасти БГ“ ЕООД е сключило договор № 11/312/02171/29.05.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ за изграждане на къща за настаняване на гости. В таблица 2 „Производствена и търговска програма“ от бизнес плана са посочени по години, приходите и разходите от видовете услуги, които дружеството ще предоставя, пряко свързани с инвестицията, за която се кандидатства. С договор № 11/312/02171 са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312, като видно от анекс № 2/26.02.2014 г. помощта представлява 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на подадения проект.

При извършена проверка на място след плащане в периода 16-25.05.2016 г. е установена функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия, тъй като в непосредствена близост /съседен УПИ/ има друг осъществен проект по мярка 312 от „Миша 76“ ЕООД, чийто предмет на инвестицията е също изграждане на къща за гости. Констатирано е, че инвестициите са изградени в два съседни парцела, като къщите са оградени от обща непрекъсната масивна ограда, между тях има плувен басейн със създадена възможност да бъде използван от посетителите и на двете къщи. Установено е, че къщите са идентични като архитектура, вътрешно разпределение и използвани строителни материали, като са ползвани едни и същи консултант и изпълнител. Експертите са констатирали, че къщата за гости на „Контрасти БГ“ ЕООД се рекламира в интернет – в собствен сайт и на сайтове за предплатени ваучери като комплекс от две къщи близнаци с общо 13 апартамента, като рекламата е налична и на брошура. При проверката е установена размяна на електрически уреди от едната в другата къща, както и отчетени уреди и по двата проекта с едни и същи серийни номера. Посочено е, че не са достигнати прогнозните нива на заложените в бизнес плана постъпления за 2014 г. и 2015 г., като в бизнес плана за 2014 г. са заложени приходи от нощувки в помещенията за настаняване в размер на 112 000 лв., а са представени доказателства за реализирани 2 000 лв., което представлява 1.79% изпълнение. За 2015 г. при заложени приходи в размер на 118 000 лв. са реализирани 68 000 лв., или изпълнение 57.63%, като средният процент за двете пълни финансови години е 29.71%. Установено е още, че ползвателят не е разкрил нови работни места, като съобразно одобрения бизнес план къщата за гости следва да има назначени 5 бр. персонал, а при проверката са представени само три трудови договора. Установени са и несъответствия в техническите характеристики и количествата на субсидираните активи. За констатираните несъответствия е изпратено писмо, ведно с копие от контролен лист. С писмо изх.№ 01-2600/1961/12.04.2017 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил „Контрасти БГ“ ЕООД, че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, ведно с доказателства. С писмено възражение дружеството е оспорило финансовата корекция като недоказана и необоснована, релевирайки твърдения, че неправилно административният орган приема, че не са спазени нормативните и договорни задължения, тъй като инвестицията по договора е изпълнена и функционира по предназначение. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възраженията и представените доказателства, органът издал решение № 11/312/02171/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 46, ал. 1, ал. 2, ал. 3, т. 1 и т. 4 във вр. чл. 43, ал. 1, т. 1, чл. 16, ал. 2, чл. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, във вр. с неизпълнение на т. 4.4, т. 4.12, т. 4.17 и т. 8.1 от договора, определил финансова корекция на „Контрасти БГ“ ЕООД, в размер на 360 326, 09 лв., представляваща 100% от размера на финансовата помощ, съгласно т. 7 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г.

Въз основа събраните доказателства, в т. ч. заключенията на назначените и изслушани по делото съдебни експертизи, Административен съд-Ловеч е счел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалноправните норми и правилно приложение на материалния закон по отношение на установеното в акта по т. 1 – изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност и по т. 3 – ползвателят не е разкрил нови работни места и е отхвърлил жалбата в тази й част. По отношение на твърденията на органа за неизпълнение на бизнес плана и относно определения размер на финансовата корекция съдът е приел, че решението е незаконосъобразно и го е отменил в тази му част, като е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Посочил е, че е налице индикатор за изкуствено създадени условия, които освен със свързаността на управителя на „Контрасти БГ“ ЕООД с управителя на „Миша 76“ ЕООД по роднинска линия се установяват и от сключените договори с едни и същи дружества изпълнител на СМР и консултант, както и установеното при проверката на място ползване на електроуреди /подпомагани движими активи/ на касатора в съседна къща за гости, при същевременно установено и общо рекламиране в интернет сайтове и на билборд в населеното място на туристическия обект, от което съдът е счел, че съществува изкуствено разделяне на дейността, съгласно дефиницията за функционална несамостоятелност. Съдът е посочил, че дружеството не е разкрило заявените от него 5 бр. нови работни места, като от доказателствата по делото и от заключението на вещото лице е установено, че средно-списъчния състав на наетите лица е 1 бр. за едната година и 2 бр. за другата година, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството по т. 1 и т. 3 от решението за налагане на финансова корекция. За да отмени административния акт в останалата му част, Административен съд-Ловеч е установил допусната грешка от органа при определяне на реализираните доходи за 2014 г. от дружеството, като органът е посочил, че приходите за 2014 г. са 2 000 лв., а от експертизата е установено, че реализираният приход е в размер на 20 000 лв., като средният процент на изпълнение на проекта за двете години е 37.74%, а не определеният от ДФЗ 29.71%. Посочил е, че размерът на финансовата корекция е изчислен въз основа на Методиката, която е прогласена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт, поради което е отменил решението за финансова корекция в частта му по т. 2 /неизпълнение на бизнес плана/ и относно размера и е върнал преписката на органа за ново произнасяне.

Постановеното решение е правилно само в частта му, с която е отхвърлена жалбата на „Контрасти БГ“ ЕООД, а в останалата му част като неправилно следва да бъде отменено по следните съображения:

По касационната жалба на „Контрасти БГ“ ЕООД: Неоснователно е твърдението за допуснато от съда нарушение на материалния закон, изразяващо се в недаване на указания на органа, че неправилно е определил финансовата корекция върху цялата оторизирана сума, в противоречие с действащата към момента на издаване на акта разпоредба на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Съдът правилно е посочил в решението си, че позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 29/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 3 ПЗР. Правилно съдът е посочил, че по аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по налагане на финансова корекция по договор, по който е отпусната финансова помощ, е проведена по Наредба № 29/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 46, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и въз основа на тази разпоредба е определен размерът на финансовата корекция.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не бил обсъдил всички събрани относими доказателства, както и заключението на допуснатата от него съдебно-икономическа експертиза. изразяващи се в липса на мотиви относно указания за фактите, които са от решаващо значение за делото и следва да бъдат доказани от жалбоподателя. С нарочно определение от 06.07.2020 г., административният съд е указал тежестта на доказване на страните, съобразно правилата на чл. 170 АПК. Жалбоподателят в пълнота се е възползвал от нея, тъй като е поискал допускане на разпит на свидетели, на експертизи с поставени към тях конкретни задачи, участвал е при изслушване на вещите лица в съдебно заседание и е имал обезпечена възможност да вземе отношение по заключенията, която е реализирал. Отделно от това е представил многобройни други писмени доказателства, които са приети от съда и обсъдени в решението. В тази връзка неоснователно се твърди, че доказателствата били интерпретирани избирателно. Съдът точно и обективно е възпроизвел най-съществените части от тях при излагане на приетите за установени факти. Наистина не е обсъдил и приел за доказани твърденията на страната, че обектът е функционирал като къща за гости през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. - т. е. след постановяване на отказа за плащане, което обаче не е съществено нарушение на процесуални правила, доколкото всички тези обстоятелства /представени документи за трите финансови години/, включително и заключението на вещото лице, касаят период след издаване на административен акт и при наличието на висящо съдебно производство по оспорването му, поради което са неотносими към спора.

Следващата група възражения за неправило прилагане на материалния закон, също е неоснователна. В решението за налагане на финансова корекция, като правно основание за отказа са посочени на първо място допуснатите нарушения по чл. 46, чл. 43, ал. 1, т. 1, чл. 16, ал. 2, чл. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от приложимата Наредба № 29/2008 г., тъй като правоотношенията във връзка с подпомагането са се развили в предходния програмен период 2007-2013 г. Те са базирани и на нарушени клаузи от сключения между страните договор за подпомагане. Цитирани по номер и като пълен текст, те предоставят едностранно право на фонда да откаже изплащане на цялата или част от финансовата помощ. Посочените нарушения се обосновават с четири групи фактически обстоятелства за отказа. Първата е, че при проверката на място е установена функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия, подробно описани в акта, предвид наличието на още един проект, идентичен с този на жалбоподателя, като двете къщи са оградени от обща масивна ограда. Втората е, че не са постигнати заложените по бизнес план финансови показатели. Третата е, че не са създадени предвидените в бизнес плана нови работни места. Четвъртата е, че при проверката са установени несъответствия в техническите характеристики и количествата на част от субсидираните активи. Доколкото в решението е налице изрично позоваване на проверката на място след плащане и извършени допълнителни административни проверки, то изложените в тях фактически обстоятелства имат допълващ към мотивите характер. Такава е докладна записка от 07.10.2016 г., изготвена от директора на Дирекция „Противодействие на измамите“, в която изрично е посочено наличието на родствена връзка между управителите на „Контрасти БГ“ ЕООД и „Миша 76“ ЕООД, поради което твърдението на касатора, че едва в хода на съдебното производство се въвежда ново обстоятелство, е неоснователно. Мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него, съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, като такива са налице в приобщените към преписката доказателства и подлежат на преценка от съда. Основателно е посоченото от касатора, че наличието на родствени връзки е само индиция за наличие на умишлена координация с цел установяване на изкуствено създадени условия за финансиране, поради което правилно съдът е изследвал и наличието на обективния и субективен елемент, съобразно Решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Административен съд-София град, относно тълкуването на чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ №65/29011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ №1698/2005 на Съвета по отношение прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. В горепосоченото решение се приема, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ №65/29011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разгледат обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. От диспозитива на визираното решение на СЕС е видно, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане на ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционният проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай. В конкретната хипотеза, след осъществените проверки от РА, са установени обстоятелства, отговарящи на изискванията за наличие на изкуствено създадени условия. Освен наличие на свързаност между двете дружества, проверките са констатирали, че предметът на инвестициите на „Контрасти БГ“ ЕООД и „Миша 76“ ЕООД е идентичен, като къщите за гости са изградени в два съседни парцела и са оградени от обща масивна ограда, като между тях има временна декоративна ограда, прекъсната на места, откъдето има връзка между двата имота посредством алеи. Установено е, че са сключени договори с едни и същи дружества – изпълнител на СМР и консултант, както и че подпомаганите движими активи се ползват в съседната къща за гости. Освен това, къща за гости „Контрасти БГ“ ЕООД се рекламира в интернет в собствен сайт, както и в сайтове за предплатени ваучери, на билборд и брошури, като комплекс от две къщи близнаци с общо 13 броя апартаменти, което е показател за установена етапност в изграждането на един затворен комплекс. Не е спорно по делото, че между двете къщи за гости е изграден плувен басейн от трето лице, което също е в родствена връзка с управителите на двете къщи за гости и въпреки, че същият не е финансиран със средства по ПРСР, то между тях е създадена възможност за достъп от посетителите и на двете къщи. Във връзка с установяване на изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, първоинстанционният съд вярно е преценил, че в конкретния случай са налице множество обективни обстоятелства, описани по-горе, които представляват форма на умишлена координация между бенефициерите „Контрасти БГ“ ЕООД и „Миша 76“ ЕООД и съгласувани действия за постигане на цел несъответна на целите на финансиране. Настоящият съдебен състав възприема тезата на първоинстанционния съд, че административният орган е съобразил наличните доказателства, които в цялост представляват умишлена координация между двете лица и са насочени към получаването на неследващо се финансиране. Както издателят на атакувания административен акт, така и съдът, са установили изкуствено създадени условия, изразяващи се в умишлена координация между бенефициерите по двата проекта, като в решението за налагане на финансова корекция правилно е посочено, че изкуственото разделяне на един проект в двете къщи за гости, получили субсидия по отделни проекти, нарушават правилата за предоставяне на помощ de minimis. Съгласно чл. 2, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ, общият размер на минималната помощ, предоставена на всяко едно предприятие, не може да надхвърля 200000 EUR за период от три данъчни години, като тези тавани се прилагат независимо от формата на минималната помощ или преследваната цел и независимо от това, дали предоставената от държавата-членка помощ се финансира, изцяло или частично, с ресурси, произхождащи от Общността. Когато общата сума на помощта, предоставена по една мярка за помощ, надхвърли горепосочения таван, тази сума не може да се ползва от благоприятно третиране по настоящия регламент дори за част, която не превишава този таван. В такива случаи не може да се иска благоприятно третиране на мярката за помощ по настоящия регламент – нито към момента на предоставяне на помощта, нито в който и да било по-късен момент. Оттук е изведен верен и обоснован извод, че са налице обективните условия и обстоятелства, необходими за получаване на помощта в нарушение на изискванията на Наредбата. Констатирано е наличие на множество действия на бенефициера, предполагащи планиране и недвусмислено демонстрирано намерение с форма на умисъл, целящо получаването на облага в противоречие с целите на тази мярка. При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че в случая са установени безспорно, както изискуемите обективни, така и субективните елементи, включени в понятието „изкуствено създадени условия“ по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Наредбата. В хода на касационното производство, изводите в този смисъл на първоинстанционния съд не са опровергани от страна на касационния жалбоподател. В тази връзка следва да се отбележи, че по идентичен казус, с решение по адм. дело № 13685/2019 г. на ВАС, четвърто отделение е оставено в сила решение на Административен съд-Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на „Миша 76“ ЕООД срещу решение за налагане на финансова корекция в частта, с която са установени функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия при изпълнение на проекта, изразяващи се в координация на действията с „Контрасти БГ“ ЕООД. Отделно от това, в самия административен акт е направен анализ на двете сгради и са изложени обстоятелствата, които налагат извод за строителството им, като един комплекс, предназначен да заобиколи ограниченията по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 29/2008 г. за максимално допустим размер на безвъзмездната помощ.

Понятието „функционална несамостоятелност“ е легално дефинирано в § 1, т. 31 от ДР на Наредбата, като изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР. Съдът е приел констатациите на административния орган за неопровергани, позовавайки се на представените писмени и събраните по делото гласни доказателства. Както бе посочено и видно от заключението на вещото лице, къщите за гости се намират в два съседни парцела, обградени са с една обща масивна ограда, като между тях има декоративна ограда /изградена от палети/ и алеи, по които посетителите има достъп между тях. Това, съпоставено с почти еднаквия външен вид на сградите и рекламирането им като едно цяло към момента на проверката на място, съответно към издаване на процесния акт, действително създава представа за общ комплекс. П. в тази връзка съдът е приел за доказано наличието на функционална несамостоятелност, доколкото е разделена изкуствено дейността в двата проекта, с цел преодоляване на изискванията за получаване на финансова помощ по чл. 6, ал. 1 от Наредбата и чл. 2, § 2 от Регламент № 1998/2006 г.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че дружеството е изпълнило задължението по бизнес план за разкриване на 5 бр. работни места. От представените доказателства и заключението по съдебно-икономическата експертиза е видно, че средно-списъчният състав на работниците за 2014 г. е 1 бр. и 2 бр. за 2015 г., т. е. бенефициерът не е спазил задължението си да има наети заложените 5 броя работни места. По така изложените съображения, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на административния съд в тази му част като правилно, следва да се остави в сила.

По касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ: Основателно е твърдението на касатора за неправилност на решението на съда по отношение на установеното неизпълнение на заложените от дружеството в бизнес плана приходи. При проверката на място е констатирано, че са достигнати прогнозните нива на заложените в бизнес плана постъпления за 2014 г. и 2015 г., като в бизнес плана за 2014 г. са заложени приходи от нощувки в помещенията за настаняване в размер на 112 000 лв., а са представени доказателства за реализирани 2 000 лв., което представлява 1.79% изпълнение. За 2015 г. при заложени приходи в размер на 118 000 лв. са реализирани 68 000 лв., или изпълнение 57.63%, като средният процент за двете пълни финансови години е 29.71%. За да отмени решението за налагане на финансова корекция в тази му част съдът се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, според което за 2014 г. дружеството е постигнало и доказало приходи в размер на 20 000 лв., а не посочените от органа 2 000 лв., което променя процента на изпълнение на бизнес плана от посочените от органа 29.71% на 37.74%. Това разминаване, обаче, е несъществено за настоящия случай и не се отразява на размера на финансовата корекция, доколкото органът е наложил корекция в размер на 100% поради наличието на функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия на основание чл. 46, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвен към него от кандидатите, бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/. В Допълнителните разпоредби към Наредбата § 1, т. 6 е описано значението на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В конкретно приложения бизнес план бенефициерът е посочил, че основният продукт е предлагане на нощувки от изградената къща за гости. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от 10-те години на изпълнение на бизнес плана, като за 2014 г. са заложени приходи в размер на 112 000 лв., а за 2015 г. – 118 000 лв. Така, анализът на цитираните разпоредби и данните по делото установяват по безспорен начин наличието на бездействие от страна на дружеството, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за 2014 г. и 2015 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и до неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата.

Неправилно е решението на съда в частта му, в която е отменил решението за налагане на финансова корекция в частта му за определения размер на корекцията и го е върнал на органа за ново произнасяне. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, В случаите по ал. 1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. В ал. 3 на чл. 46 от Наредбата е дадено самостоятелно основание на разплащателната агенция да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, когато ползвателят на помощта изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба. Оттук следва извод, че установените от органа изкуствено създадени условия, неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели, неразкритите работни места и несъответствия в количествата на субсидираните активи, водят до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените от органа правни основания. При установени изкуствено създадени условия, обоснован и законосъобразен е изводът на административния орган за нарушение на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Съдът обаче е постановил неправилно решение в частта, с която е върнал преписката на органа за ново произнасяне, което следва да бъде отменено, тъй като настоящият съдебен състав приема, че не се отразява на процесното решение за налагане на финансова корекция позоваването в него на обявената за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., доколкото разпоредбата на чл. 46, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. дава самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция в пълен размер. Последната не е наложена въз основа на методиката, а на посочените подзаконови разпоредби. В случая с обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт, законосъобразно е разпоредено връщането на пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд в тази му част е постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. След като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган с акта е наложил финансова корекция и при липсата на установен съществен порок при постановяването му, жалбата на „Контрасти БГ“ ЕООД срещу решение № 11/312/02171/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като неоснователна в тази й част следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора, решението на Административен съд-Ловеч, с което Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на „Контрасти БГ“ ЕООД разноски по делото в размер на 4855 лв. също следва да бъде отменено.

Основателно е своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски. Поради това „Контрасти БГ“ следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено от съда съобразно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 218/17.11.2020 г., постановено по адм. дело № 286/2020 г. на Административен съд-Ловеч в частта му, с което е отменено решение № 11/312/02171/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/1961/07.09.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му по т. 2 и в частта, с която е определен размера на наложената финансова корекция в размер на 360 326, 09 лв. и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Контрасти БГ“ ЕООД, срещу решение № 11/312/02171/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/1961/07.09.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта му по т. 2 и в частта, с която е определен размерът на наложената финансова корекция в размер на 360 326, 09 лв.

ОТМЕНЯ решение № 218/17.11.2020 г., постановено по адм. дело № 286/2020 г. на Административен съд-Ловеч в частта, с която е осъден Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Контрасти БГ“ ЕООД, сумата от 4 855 лв., представляваща деловодни разноски.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218/17.11.2020 г., постановено по адм. дело № 286/2020 г. на Административен съд-Ловеч в останалата му част.

ОСЪЖДА „Контрасти БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Коларска“ № 4, ЕИК 201739366, представлявано от управителя Е. П., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за касационната инстанция.

Решението е окончателно.