О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№213

София, 08.06.2020 год.

В. К. С – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: К. Е

Членове: Б. Й

Е. С

като изслуша докладваното от съдията Е.С ч. т.д. №698/2020г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. А. Г. от [населено място], срещу определение №2522 от 05.12.2019г., постановено по в. ч.гр. д.№2770/2019г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, 9 с-в, с което е потвърдено определение №596/12.07.2019г. по гр. д.№445/2019г. на РС-Карлово.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, с което е потвърдено определението на районния съд за изпращане на делото по подсъдност на Старозагорски окръжен съд е недопустимо, респективно очевидно неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд не е разгледал оплакванията във въззивната частна жалба като недопустимо е самосъчинил нейно несъществуващо съдържание. Излагат се доводи, че нито един от двата съединени иска не е оценяем иск, и че въпросите за цената на иска, дължимата държавна такса и родовата подсъдност в конкретния случай са били решени окончателно с оглед правилото на чл. 70, ал. 1 ГПК в първото по делото открито съдебно заседания по гр. д.№2702/2017г. на РС Казанлък. Отделно се сочи, че съдията-докладчик от РС Карлово не се е съобразил със задължителното за по-нататъшния ход на делото определение №316/09.03.2018г. по т. д.№1410/2017г. на Старозагорски окръжен съд. Според касаторката повдигането на въпроса за цената на иска служебно от съда и оттам за родовата подсъдност, е направено от РС Карлово извън преклузивния срок по чл. 70, ал. 1 ГПК и...