Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № II-50 от 02.08.2019 г. по гр. д. № 628/2019 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 358 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 6266/2018 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията на Р. Н. Д. срещу С. Н. Д. за заплащане на сумата от 8 000 лева, представляваща дължимата част от подобренията, извършени през 2005 г. в апартамент в [населено място], [улица], ет. 1, съставляващ ПИ с идентификатор. ........., на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като неоснователна и погасена по давност.

Пред районния съд в производство по извършване на делбата Р. Д. е предявила по реда на чл. 346 ГПК претенция за присъждане на сумата от 8 000 лева, представляваща половината от стойността на извършени от нея през 2005 г. подобрения. Районният съд посочил, че от показанията на свидетеля А. К. не може да се установи моментът на извършване на строително-монтажните работи, тъй като впечатленията му датират от преди четири-пет години, когато ремонтните дейности в жилището вече са били завършени. Съдът посочил, че от момента на извършването им тече общият 5-годишен давностен срок за заплащането на дължимата от другия съсобственик част от подобренията съгласно чл. 110 и чл. 114 ЗЗД. Посочил, че срещу претендираното вземане е било направено възражение по чл. 120 ЗЗД, поради което заключил, че правото на Р. Д. да търси по съдебен ред дължимата част от подобренията е погасено по давност. Добавил и това, че по делото няма убедителни доказателства за заплащане от ищцата на разноските за извършените подобрения, т. е. не е доказано обедняване на ищцата за сметка на неоснователното обогатяване от другия съделител. Изложеното е мотивирало първоинстанционния съд да приеме претенцията по сметки за сумата 8 000 лв. за неоснователна и погасена по давност, поради което я отхвърлил.

Въззивният съд обсъдил показанията на свидетеля А. К., според когото преди две-три години, съвместно със своята майка, Р. осъществила ремонт на апартамента, след което той бил в перфектно състояние. Посочил, че от показанията на свидетеля не може да се установят по безспорен начин твърдените подобрения в имота. Освен това фактът, че съделителката е извършила ремонта заедно с трето за спора лице, според съда категорично опровергава твърдението да е налице обедняване на ищцата за сметка на неоснователното обогатяване на другия съделител, от което съдът заключил, че претенцията остава недоказана и само на това основание следва да бъде отхвърлена. От друга страна съдът намерил, предвид разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, и обстоятелството, че от 2005 г., както е заявена претенцията, са изминали повече от 5 г. и не се сочат никакви доказателства за спиране или прекъсване на започналата да тече погасителна давност, поради което вземането е и погасено по давност. Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до същите фактически и правни изводи, въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение в тази част.

В касационната жалба жалбоподателката е развила съображения, че изискуемостта на вземането за извършени подобрения в чужд имот не съвпада с извършването на самите подобрения, а се отнася към един по-късен момент, за което се позовава на Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС. Сочи, че след извършените през годините 2005 г. - 2014 г. подобрения е продължила да владее целия имот, като това намерение изразявала по отношение на невладеещия собственик. Позовава се на заключенията на единичната и тройната технически експертизи, от които се установявало извършването на скорошни ремонти и които съществуват по време на извършения оглед от вещото лице З. А. с обща стойност 7 875 лв., изчислени до размера на дължимата от ответника част, и което се отразява на вещната стойност на жилището. Като не е кредитирал заключенията на вещото лице, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Според жалбоподателката съдебното решение противоречи на съдебната практика по чл. 114 ЗЗД, чл. 74 и чл. 72 ЗС, че вземането става изискуемо от момента на поканата до съделителя, в чийто имот подобренията са извършени и това е началният момент, от който започва да тече давността, без значение дали поканата е нарочна или се съдържа в исковата молба. Жалбоподателката сочи, че съдът не е констатирал какво е правното положение на всяка от страните относно притежаваната в съсобственост идеална част, какво реално държат и владеят в жилището; дали в периода на извършване на подобренията и след тях ищцата е продължила да владее жилището, да ползва извършените подобрения спокойно и без възражения; какви намерения е изразявала ищцата по отношение на съделителя С. Д. - невладеещия съсобственик, относно извършените от нея подобрения в чужд имот - не са ангажирани доказателства за противопоставянето на ответника за извършените подобрения. В нарушение на процесуалните правила съдът отказал кредитирането на доказателства, изнесени с въззивната жалба, за извършени допълнителни ремонтни дейности вследствие на наводнение в жилището от живущ над него през 2014 г. В нарушение на процесуалните правила съдът приобщил протокол от съдебно заседание по гр. д. № 7324/2014 г. и го обсъдил в мотивите към обжалваното решение; на основание невярно интерпретирани свидетелски показания е постановил неправилно решение за отхвърляне на претенцията като недоказана и погасена по давност.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят следните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК:

1. От кой момент започва да тече погасителната давност за подобрения, извършени от съделител в съсобствен имот, владян изцяло от извършилия подобренията;

2. От кой момент започва да тече погасителната давност при претенция по сметките в посочената от районния съд хипотеза на чл. 31, ал. 2 ЗС вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД;

3. Правилна ли е правната квалификация, посочена от районния съд, на претенцията за заплащане стойността на извършени в чужд имот подобрения;

4. Следва ли съдът да определи качеството на лицето, извършило подобренията - дали подобренията са извършени от лице в качеството на владелец или на държател, добросъвестен или недобросъвестен владелец е Р. Д.;

5. Допустимо ли е протокол от друго гражданско дело, влязло в сила между същите страни, на друго правно основание, да се ползва и обсъжда в друг /настоящия/ граждански спор;

6. Допустимо ли е въз основа на собствена интерпретация съдът да гради изводи, довели до отхвърляне на претенцията като недоказана с правна квалификация чл. 55 ЗЗД;

7. Допуснал ли е съществено процесуално нарушение окръжният съд при произнасяне по претенцията за извършените от съделителката Р. Д. подобрения в чужд имот без възражения от страна на другия съсобственик-съделител и началния момент на погасителната давност.

Жалбоподателката се позовава на следната практика на ВС и ВКС: Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС; ТР № 88/26.06.1964 г. по гр. д. № 66/1964 г. на ОСГК на ВС; определение № 208/22.05.2014 г. по гр. д. № 1445/2014 г. на ВКС, II-ро г. о; решение № 295/01.07.2010 г. по гр. д. № 172/2009 г. на ВКС, IV-то г. о.; решение № 96 от 12.04.2011 г. по гр. д. № 332/2010 г. на ВКС, II-ро г. о.; както и на практика на Районния съд Н. З, Софийския окръжен съд, Горнооряховския районен съд и Ямболския районен съд.

Ответникът С. Н. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., по допускане на касационното обжалване намира следното:

На първо място следва да бъдат разгледани въпроси № 3 и № 4, свързани с правната квалификация на претенцията за подобрения. Въпрос № 3 /правилна ли е правната квалификация на претенцията, посочена от районния съд/ не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, защото е по съществото на спора и по него не може да се допусне касационно обжалване. Четвъртият въпрос поставя правния проблем за задължението на съда да даде правна квалификация на претенцията за заплащане на обезщетение за извършени подобрения. Въззивният съд е действал в съответствие с практиката на ВКС и на първа страница от постановеното решение е посочил такава правна квалификация на претенцията - чл. 61, ал. 2 ЗЗД, дадена от районния съд, възприемайки същата. Доколкото самата жалбоподателка не е твърдяла, че подобренията са извършвани от добросъвестен владелец или приравнен на него недобросъвестен владелец, то няма как съдът да квалифицира претенцията по чл. 72, ал. 1 или чл. 74, ал. 2 ЗС, както настоява тя в касационната жалба. Липсва противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по този въпрос, което да обуслови допускане на касационно обжалване.

Въпроси № 1 и № 2 са за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за претенцията за подобрения в съсобствен имот. Въпросите са обуславящи изхода на делото, но по тях не възниква поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посоченото от жалбоподателката Постановление на Пленума на ВС № 6/1974 г. няма отношение към настоящото дело, тъй като в него се разисква началният момент за погасителната давност на претенция за подобрения, извършени от добросъвестен или недобросъвестен владелец в чужд имот, както и от съсобственик, който обаче е превърнал държането на чуждите идеални части във владение. В настоящия случай се претендират подобрения, извършени през 2005 г., както изрично се сочи в сезиращата съда молба вх. № 32997/06.08.2018 г. /л. л. 93-96 по гр. д. № 9580/2017 г. на Бургаския районен съд/. Към този момент жалбоподателката не е притежавала идеална част от процесния апартамент. Собственик на 1/2 ид. ч. от апартамента е била нейната дъщеря въз основа на придобивна сделка от 1989 г. Едва през 2014 г. ищцата отново е придобила собствеността на тази идеална част, но няма как да претендира извършени през 2005 г. подобрения в качеството си на владелец на идеалната част на дъщеря си, без да се е позовала на това свое качество. Отделно от това - Р. Д. е предявила иска за делба и с това е признала правата на другия съсобственик С. Д., което също сочи, че тя не е била владелец на неговата идеална част и не може да се позовава на чл. 72, ал. 1 и чл. 74, ал. 2 ЗС по повод претенцията за подобрения. Същите съображения за неотносимост на практиката на ВС важат и по отношение на ТР № 88/26.06.1964 г., чиито разрешения са доразвити в Постановление на Пленума на ВС № 6/1974 г. Решение № 96 от 12.04.2011 г. по гр. д. № 332/2010 г. на ВКС, II-ро г. о. /по описа на І-во г. о./, не съдържа мотиви, които да влизат в противоречие с приетото от въззивния съд по настоящото дело, а определение № 208/22.05.2014 г. по гр. д. № 1445/2014 г. на ВКС, II-ро г. о., е постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК и не представлява практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която може да обуслови допускане на касационно обжалване според приетото в т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Решение № 295/01.07.2010 г. по гр. д. № 172/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., според което вземанията на съсобственика спрямо останалите съсобственици за извършени подобрения в съсобствения имот стават изискуеми от момента на поканата, е неприложимо в настоящия случай, защото към момента на извършване на претендираните подобрения ищцата не е имала качеството на съсобственик на имота, а на подобрител на чужд имот. И на последно място - след измененията в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК съгласно публикацията в ДВ, бр. 86/2017 г., противоречието в практиката на съдилищата не е основание за допускане на касационно обжалване, затова не следва да се разглежда какво е прието в посочените решения на Районния съд Н. З, Софийския окръжен съд, Горнооряховския районен съд и Ямболския районен съд по поставения въпрос и дали то противоречи на обжалваното въззивно решение.

Въпрос № 5 е изграден на факта, че въззивният съд е основал един от изводите си за неоснователност на претенцията за подобрения на показанията на свидетеля К., но не тези, дадени по настоящото дело, а обективирани в съдебен протокол по друго дело. Крайното заключение, което съдът е направил въз основа на тези показания, се състои в това, че от тях не може да се установят по безспорен начин твърдените подобрения в имота и, че тъй като ремонтът е правен съвместно от ищцата и нейната майка, то възможността за обедняване на ищцата за сметка на неоснователното обогатяване на другия съделител С. Д. е изключена. Въпреки че съдът е изложил този мотив въз основа на ненадлежно събрани доказателства, касационното обжалване не може да се допусне, тъй като крайният извод за неоснователност на претенцията почива и на други мотиви - за недоказаност на извършването на претендираните подобрения и за погасяването й по давност. Допускането на касационното обжалване по петия въпрос не би могло да промени тези решаващи мотиви за отхвърляне на претенцията, затова следва да се приеме, че въпросът не е обуславящ изхода на делото по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпреки че въззивният съд се е произнесъл по него. Отделно от това жалбоподателката не сочи практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с този въпрос, на която въззивното решение да противоречи.

По същите съображения не следва да се допуска касационно обжалване и по шестия въпрос, свързан със същото съображение на въззивния съд, че не е налице неоснователно обогатяване на С. Д. за сметка на Р. Д.. Този извод на съда не е единственият, който определя изхода на делото и дори да бъде променен, остава и другото решаващо съображение за погасяване на претенцията за подобрения по давност.

Седмият въпрос не е обоснован от жалбоподателката, но е свързан отново с обстоятелството, че съдът е основал свой решаващ извод на свидетелски показания, приети по друго дело. По същите съображения и по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване. Следва да се има предвид и това, че възражение за погасителна давност на претенцията за подобрения ответникът е направил в съдебно заседание на 19.09.2018 г. по гр. д. № 9580/2017 г. на Бургаския районен съд - л. 119, съединено за общо разглеждане с гр. д. № 6266/2018 г. на Бургаския районен съд, по което е постановено първоинстанционното решение по настоящото дело. Наличието на възражение за погасителна давност изисква излагане на съображения от съда от кой момент започва да тече погасителната давност за претенцията за подобрения. Това изискване в случая е спазено.

При този изход на делото и предвид заявеното искане на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство в размер на 700 лв. по договор за правна защита и съдействие сер. В № [ЕГН] - № 13/30.10.2019 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № II-50 от 02.08.2019 г. по гр. д. № 628/2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 358 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 6266/2018 г. на Бургаския районен съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Р. Н. Д. срещу С. Н. Д. за заплащане на сумата от 8 000 лева, представляваща дължимата част от подобренията, извършени през 2005 г. в апартамент в [населено място], [улица], ет. 1, съставляващ ПИ с идентификатор. ........., на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като неоснователна и погасена по давност.

ОСЪЖДА Р. Н. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, да заплати на С. Н. Д. от [населено място], [улица], ет. 3, ляв, сумата 700 /седемстотин лв./ лева разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: