О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 990

гр. София, 04.03.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като разгледа докладваното от съдия Р. Б. к. ч. гр. дело № 4248 по описа на съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба на В. Х. А. против определение № 2055 от 13.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1999/2024 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено разпореждане № 15404 от 25.06.2024 г. по гр. дело № 3558/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав, за връщане на исковата му молба и прекратяване на производството.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост с изведения погрешно извод за предявен иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД вместо по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, която норма е приложима и в хипотезата на претенция за вреди, причинени от Арбитражен съд. Иска отмяна на обжалваното определение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд, частният жалбоподател поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос по кой ред следва да бъде разгледан иск срещу Арбитражен съд за причинени вреди вследствие на особено съществено процесуално нарушение на правото на Европейския съюз – по общия гражданскоправен ред или по реда на ЗОДОВ. Поддържа и очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страната, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на въззивния съд, и чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, поради което същата е процесуално допустима.

Производство пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от В. Х. А. против Сдружение „Българска стопанска камара – Съюз на българския бизнес“ (БСК) обективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 84227 лева, причинени му вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз с постановено арбитражно решение. За обосноваване на исковата претенция е изложил съображения за причинени вреди от неприсъждане на претендираната пред арбитражния съд сума в пълния й размер, без излагане на мотиви в решението по съществени доводи на страните, в нарушение на правото за справедливо разглеждане на спора от независим и безпристрастен съд по чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС. Посочил е за приложим за реализиране на търсената от ответника имуществена отговорност предвидения в ЗОДОВ ред – арг. от чл. 2в ЗОДОВ, тъй като арбитражните съдилища са носители на правораздавателна власт, преотстъпена им от държавата - чл. 47 ЗМТА. Приложил е към исковата молба доказателство за внесена държавна такса от 10 лева.

При проверката на исковата молба СГС е приел, че същата не отговаря на изискванията за редовност поради липса на доказателства за внасяне на дължимата по предявените искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД държавна такса, поради което с разпореждане от 28.05.2024 г., на основание чл. 129, ал. 4 във вр. с ал. 1 ГПК, на ищеца В. А. (сега частен жалбоподател) са дадени указания да внесе остатъка от дължимата по производството държавна такса от 3369 лева, като е предупреден и за последиците от неизпълнение на указанията в определения му срок.

Поради неизпълнение на указанията в срок, за което е подадена и нарочна молба от ищеца В. А., с разпореждане от 25.06.2024 г., на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, СГС е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

За да потвърди първоинстанционното разпореждане, въззивният съд е приел за съответна на изложените в исковата молба твърдения за вреди от незаконосъобразна дейност на частноправен субект правна квалификация на предявените искове по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД. Изложил е съображения, че макар и на ответника БСК, който не е държавен орган, а арбитрите, постановили арбитражното решение, не са длъжностни лица, респ. съдии, да са възложени властнически правомощия, правилата на ЗОДОВ са неприложими за предявените против него искове. В допълнение е посочил и липсата в исковата молба на твърдения относно елементите от фактическия състав, обуславящ отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл. 4, пар. 3 ДЕС, както и за осъществяване на факултативния стадий на арбитражния процес – предявяване на иск по чл. 47 ЗМТА пред Върховния касационен съд.

Преди да разгледа по същество частна касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК, а независимо от тях - при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност (чл. 280, ал. 2 ГПК).

Предвидените в процесуалния закон изисквания и поддържани от частния жалбоподател основания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Същото не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт. В случая определението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано по правилата на формалната логика и от съдържанието му не се открива наличието на порок, който да може да се квалифицира като такъв по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Такъв не е обоснован и от частния жалбоподател в изложението към касационната му частна жалба.

Липсва основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение и при условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Процесуалноправният въпрос, поставен от частния жалбоподател, е обусловил крайния извод на въззивния съд, поради което за него е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не само защото частният жалбоподател не е изложил конкретни аргументи в подкрепа на поддържаната от него допълнителна предпоставка, но и защото по този въпрос е дадено тълкуване в определение № 60311 от 12.10.2021 г. по гр. дело № 3062/2021 г. на ВКС, IV г. о., на което и съответства разрешението на въззивния съд в обжалваното определение. В постановеното по реда на чл. 276, ал. 3 във вр. чл. 280 ГПК определение на ВКС е прието, че доколкото арбитражните съдилища не са държавни институции (въпреки че решенията им имат присъщите на държавните съдилища правни последици), а отношенията между арбитрите и страните по арбитражното споразумение нямат публичноправен характер, то е недопустим иск по чл. 2в ЗОДОВ за търсене отговорност на арбитражен съд, тъй като арбитражът не е публичен орган, който нарушавайки правото на ЕС да е причинил вреди, които да следва да поправи.

В заключение не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2055 от 13.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1999/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.