Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Ч. Б. АД, чрез процесуалния представител адв.К. Г. Б., срещу определение №484/08.04.2015г., постановено по гр. д. №1037/2015г. на Върховен касационен съд, IV г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на П. Ч. Б. АД срещу решение № VI-88/22.08.2014г. по гр. д. №1178/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 224 КТ и чл. 221 КТ.

Ответникът по частната жалба К. Х. Д., в предвидения от закона срок, не представя писмен отговор.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:

С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на П. Ч. Б. АД срещу въззивното решение от 22.08.2014г. по в. гр. д. №1178/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са уважени искът с правно основание чл. 224 КТ за заплащане обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012г. в размер на 673, 02лв. от пълно претендирания размер от 2666, 22лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2012г. до окончателното изплащане, и сумата от 34.75лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.2012г.-30.11.2012г.; както и искът с правно основание чл. 221 КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за времето, в което ищецът е останал без работа, в размер на 4374, 63лв. от пълно претендирания размер от 4392лв. Съставът на съда е приел, че след като размерът на цената на всеки от предявените искове е под 5000 лв., на основание чл. 280, ал. 2 ГПК същите не подлежат на касационен контрол.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм., ДВ, бр. 100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Предявените искове за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл. 224 КТ, и за заплащане на обезщетение за времето, в което работникът е останал без работа с основание чл. 221 КТ, са оценяеми по смисъла на чл. 68 ГПК. Цената на всеки от тях, определена съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, поради което производството по отношение на тях е приключило с постановяване на въззивното решение. Общият размер на обективно съединените искове е без значение за определяне на цената на иска и за допустимостта на касационното производство съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми. В този смисъл е трайната практика на Върховния касационен съд, поради което изложените от жалбоподателя твърдения в противен смисъл са неоснователни.

Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №484/08.04.2015г., постановено по гр. д.№1037/2015г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: