Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу решение № 5618 от 20.10.2020 г., постановено по административно дело № 6530/2020 г. от Административен съд София – град(АССг), с което е отменено нейно решение № ППН-02-372/2019/08.06.2020 г. По наведени доводи за неправилност на решението при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването му бъде отхвърлена и претендира заплащане на деловодни разноски. Изложени са подробни доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на решението и неясноти в диспозитива на административния акт.

Ответникът по касационната жалба – „Централна кооперативна банка“ (ЦКБ) АД, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представен от него писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Ответникът по касационната жалба – Т. М., чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представен от него писмен отговор излага становище за основателност на същата и моли съда да постанови решение, с което обжалваното решение бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което оспорването на административния акт бъде отхвърлено. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но с неясен диспозитив и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, изразено в неучастие в производството на страна – лицето, служител на администратора на лични данни, извършило обработката на личните данни на жалбодателката Т. М..

Административното производство е образувано по жалба (сигнал) на М. до КЗЛД срещу „Централна кооперативна банка“ АД (ЦКБ), в която са изложени твърдения за извършено нарушение при обработване на личните й данни от конкретно посочен служител на ЦКБ - издаване на вносна бележка, в която били записани личните й данни - три имена, ЕГН, адрес.

На проведеното на 11.12.2019 г. заседание на КЗЛД като страни в административното производство са конституирани Т. М. жалбодател, ЦКБ – ответник и Българска народна банка (БНБ) – заинтересована страна.

По така образуваното административно производство е постановено обжалваното пред АССг решение № ППН-02-372/2019/08.06.2020 г., с което жалбата на М. е обявена за основателна и на основание чл. 58, § 2, буква „г“ от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Регламента) е разпоредено на администратора на лични данни – ЦКБ да съобразява операциите по обработване с разпоредбите на Регламента, като при банков превод обработва само нормативно изискуемите лични данни.

В изложението на фактическите и правни основания за послужили за постановяване на акта КЗЛД приема, че в случая в платежното нареждане ЦКБ е вписала лични данни на жалбодателката, извън нормативно определените в чл. 4, § 1 и чл. 5 от Регламент (ЕС) 2015/847 от 20.05.2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 г. данните на жалбодателката отразени в платежното нареждане, при което същите са обработени в нарушение на изискванията по чл. 5, § 1, буква „а“ от Регламента – личните данни да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум").

Първоинстанционният съд приема, че в случая макар формално да е спазено изискването за писмена форма и са изложени фактическите и правни основания за постановяването му актът не отговаря на изискванията за форма, доколкото разпоредителната му част неясна.

За да отмени посочения административен акт АССг приема освен това, че същият е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради това, че в хода на производството не е конституиран надлежния ответник – служителят на ЦКБ, който е извършил конкретната обработка на личните данни на жалбодателката. Решението е неправилно.

Противно на приетото от АССг настоящият състав намира, че отразеното в т. 2 от разпоредителната част на решението на КЗЛД е ясно и конкретно в достатъчна степен, доколкото на администратора на лични данни е разпоредено да съобрази с действащите норми обработването на личните данни.

Съгласно определенията дадени в чл. 4 § 7 и § 8 от Регламента - „администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка, а „обработващ лични данни" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора.

При това няма спор, че ЦКБ е администратор на лични данни, който чрез свой служител е обработил личните данни на М., при което съгласно чл. 24 от Регламента именно администраторът носи отговорност да предприеме технически и организационни мерки личните данни да бъдат обработвани от него в съответствие с нормите на Регламента.

Липсват твърдения в жалбата, а и възражение от страна на администратора, че физическото лице е извършило обработването им в качеството на обработващ данните по смисъла на чл. 4, § 8 във вр. с чл. 28 от Регламента, при което в случая обстоятелството, че личните данни на М. са обработени от служител на администратора, неправилно в обжалваното решение е прието, че надлежен ответник в административното производство е служителят при администратора, а не самият администратор на лични данни. Д. Р. предвижда отговорност при неизпълнение на изискванията за обработване на личните данни посочени в него, както от администратора, така и от обработващия тези данни, но настоящият състав намира, че по отношение на обработващия тази отговорност може да се носи в случаите, когато администраторът с нарочен договор е възложил обработването на личните данни на друго лице, извън неговата структура.

При това изводът за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорения пред АССг административен акт е неправилен, което обосновава извод и за неправилност обжалваното пред настоящия състав решение.

Доколкото с последното не е извършена проверка за постановяване на акт в съответствие с материалния закон и неговата цел, настоящият състав намира, че в случая решението е постановено в нарушение на задълженията на съда по чл. 168, ал. 1 АПК да извърши пълна проверка на оспорения пред АСС административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд, който при съобразяване на изложеното по-горе извърши пълна проверка за законосъобразност на решение № ППН – 02-372/2019/08.06.2020 г. на КЗЛД на всички основания по чл. 146 АПК.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат.

Настоящият касационен състав при извършената проверка на делото на АССг установи множество зачертавания, очертавания и др. по приложените в него писмени материали, с оглед на което намира, за нужно да отбележи, че съгласно Правилник за администрацията в съдилищата, издаден от ВСС е забранено да се правят никакви бележки, знаци и подчертавания в книжата по делото, като макар спазването на тази забрана по чл. 85, т. 1 от цитирания Правилник да е възложена на служителите, задължението делото за спазването й важи в още по-голяма сила и за магистратите.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5618 от 20.10.2020 г., постановено по административно дело № 6530/2020 г. на Административен съд София-град и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.