Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. В., чрез адв. С. Ю., против Решение № 4932 от 23.09.2020 г. по адм. дело № 11245/2019 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлен иска на Д. В. да бъде осъдена Национална агенция за приходите да й заплати обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 15.07.2019 г. - 16.09.2019 г., вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задължение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) /ЗЗЛД/ и по чл. 24 и чл. 32 от Общия регламент относно защитата на лични данни /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. /Регламент /ЕС/ 2016/679/, а именно да гарантира достатъчно ниво на сигурност на обработваните от него лични данни на ищеца, довело до неразрешено разкриване на личните данни на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноски пред две съдебни инстанции, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът – Национална агенция за приходите /НАП/, редовно призован, чрез процесуални си представител юрк. Р. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и по същество...