О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 957

гр. София, 28.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 202/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 9403/20.11.2024 г. на Я. И. Я. и Д. А. К., [населено място], чрез адвокат К. Г., и насрещна частна касационна жалба вх. № 9956/05.12.2024 г. на И. Б. К., [населено място], чрез адвокат Н. А., срещу въззивно определение № 359/04.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 431/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив.

В жалбите се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение, с искане за неговата отмяна в обжалваните части.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба на Я. Я. и Д. К. се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. При извършване на преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК какви са правомощията на съда в изпълнение на задължението да изследва дали уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно; 2. Следва ли при определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът да отчете фактическата и правна сложност на делото и продължителността на съдебния процес.

Ответникът по частната касационна жалба на Я. Я. и Д. К. – И. К., чрез адвокат Н. А., е подал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към насрещната частна касационна жалба на И....