Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 4982 от 25.09.2020 г. по адм. дело № 11181/2019 г. на Административен съд София – град.

С обжалваното решение Административен съд София-град е осъдил по предявения иск с правно основание по член 79, параграф 1 и член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО/Общ регламент относно защитата на данните, Националната агенция за приходите да заплати на Й. Ч. сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от неправомерното бездействие на ответника да изпълни задължението си да защити по сигурен начин данните на ищеца като физическо лице, позволило неоторизиран достъп и разкриване на личните данни на ищеца, оповестено публично на 15.07.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -16.09.2019 г. до окончателното изплащане на дължимото.

С решението съдът е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 1000 лева, като неоснователен.

Съдът е осъдил всяка от страните да заплати следващите се разноски на другата страна съразмерно с уважената и отхвърлена част на исковата претенция.

Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила, съответно не е предмет на касационен контрол.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение в осъдителната част е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че в производството по реда на чл. 203 и сл. АПК...