Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. М., в качеството му на ЕТ "Тиви-Т. М.", подадена чрез адв. М. против решение № 844/10.08.2020 г., постановено по адм. дело № 715/2019 г. по описа на Административен съд София – област, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002318002244-091-001/04.12.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, изменен и потвърден с Решение № 333/25.02.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София при ЦУ на НАП, с който е установено задължение за внасяне общо в размер на 9790, 58 лв., от които 1428, 25 лв. - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2013 г. и лихва в размер на 666, 71 лв. и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периода 2012-2017 г. в размер на 5889, 36 лв. и лихва в размер на 1806, 26 лева. Касаторът твърди, че решението е необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е изложил правни изводи при обсъждане на предложените от вещото лице варианти на изчисления на годишната данъчна основа за процесните 2013 г., 2016 г. и 2017 година. С касационната жалба се прави възражение срещу констатациите за включването в разходната част за 2016 г. на общо 10 000 лв., тъй като били представени доказателства - вносни бележки и РКО, че сумата е получена с РКО от „Ти-Ви-67“ ЕООД. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспорения РА. Претендира разноски.

Ответникът – Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, представлявана от директора, поддържа доводи чрез юрк. К. за неоснователност на касационната жалба, както и искане...