Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Пътна полиция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи, гр. С., ул. „Антим І“ №5 срещу Решение №5035 от 29.09.2020 г. на Административен съд, София град, по административно дело №11486/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед №4332з-676 от 28.08.2019 г. на началника на отдел „Пътна полиция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 143, ал. 1 и 3 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) е отказана регистрацията на лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Л. К“, регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на Л. Н., и преписката е върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – началникът на отдел „Пътна полиция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите по делото и счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства е безспорно, че върху номера на рамата на процесния автомобил има интервенция като оригиналният номер не може да бъде възстановен. Прави анализ на чл. 143, ал. 1 и 3 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) и счита доказателствата по делото за доказващи осъществяването им.

За неотносим към законосъобразността на оспорения акт счита отказа на Софийска районна прокуратура да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК), тъй като прокуратурата няма компетентност по Наредба №45-І от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба №45-І). Компетентността да се произнесе по регистрацията на превозните средства е на звената „Пътна полиция“ съгласно чл. 2 от Наредба №45-І.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК (Г. П. К) (ГПК). Касаторът се представлява от юрисконсулт В. П..

2. Ответникът по касационната жалба – Л. Н., счита същата за неоснователна.

Излага фактите по делото и счита за правилен извода на съда за наличие и на двете кумулативни предпоставки на чл. 143, ал. 1 във вр. с §6, т. 61ЗДвП.Пва се на заключението на приетата по делото съдебна експертиза и прави анализ на начина на изобразяване на идентификационния номер на автомобила, който е специфичен за тази марка автомобили.

Несъответно на доказателствата счита соченото в касационната жалба, че автомобилът е бил обект на досъдебно производство за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение поради непредставяне на доказателства за юридическа правоспособност на юрисконсулт Н. Г., подал касационната жалба. Ответникът се представлява от адв. К. В., Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 13.03.2018 г. Л. Н. купува лек автомобил марка „Тойота“, модел „Л. К“, регистрационен [рег. номер на МПС], рама №JT111TJA008000436, двигател №0173232, съгласно договор за покупко-продажба, нотариално заверен.

2. На 19.03.2018 г. г-жа Н. подава заявление за промяна на регистрацията на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Л. К“, регистрационен [рег. номер на МПС] .

3. На 19.03.2018 г. експерт в Столичната дирекция на вътрешните работи извършва изследване на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Л. К“, регистрационен [рег. номер на МПС] като установява, че „при визуалния оглед на детайла, на който е набит номера на рамата, се видя планка с нетехнологични заваръчни шевове.“, което дава основание за извод, „че планката със сега видимия номер JT111TJA008000436, с нетехнологични заваръчни шевове, е подставена над фабрично набития номер.“

4. На 19.03.2018 г. лек автомобил марка „Тойота“, модел „Л. К“, регистрационен [рег. номер на МПС] е иззет.

5. На 11.05.2018 г., прокурор в Софийска районна прокуратура отказва да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345а, ал. 1, пр. 1 НК по отношение на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Л. К“, регистрационен [рег. номер на МПС], прекратява прокурорската преписка и връща автомобила на собственика.

6. На 14.05.2018 г. г-жа Н. подава до началника на отдел „Пътна полиция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи заявление за регистриране на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Л. К“, регистрационен [рег. номер на МПС] .

7. На 10.07.2019 г. лек автомобил марка „Тойота“, модел „Л. К“, регистрационен [рег. номер на МПС] е бил представен за нов преглед.

8. На 16.07.2019 г. експерт-криминалист извършва трасологично изследване на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Л. К“, регистрационен [рег. номер на МПС] като установява „наличие на нетехнологичен заваръчен шеф със затворен контур около номера“, както и че „поради характера на извършената интервенция по експертен път е невъзможно да бъде установено съдържанието на номера на рамата“ и е установена „типова табела, която дублира номера на рамата и съдържа други производствени данни за автомобила“, за която е установено разлика във вида на нитовете за закрепване към купето. Дава заключение за осъществена интервенция в номера на рамата и невъзможност за установяване на оригиналния.

9. На 28.08.2019 г., със Заповед №4332з-676, началникът на отдел „Пътна полиция“ в Столичната дирекция на вътрешните работи, на основание чл. 143, ал. 1 и 3 ЗДвП отказва регистрацията на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Л. К“, регистрационен [рег. номер на МПС], тъй като не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер на рамата.

10. В хода на съденото производство съдът приема заключение на съдебно-техническа експертиза, която установява, че: 1.) се установява оригиналният номер на рамата, като не се констатира интервенция; 2.) няма поправяния, заличавания или повреждания на символи; 3.) видимият номер на рамата е JT111TJA008000436; 4.) посочено е местоположението на изписването на рамата. ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа задължителните реквизити, в т. ч. фактически и правни основания, като при издаването й органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че актът е материално незаконосъобразен.

Приема за относими разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 3 във вр. с §6, т. 61 ЗДвП и дефинира фактическия състав, при който е допустимо регистрирането на превозното средство. С оглед на доказателствата по делото приема за безспорно установено правото на собственост на процесния автомобил на г-жа Н.. С оглед на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която кредитира, приема, че идентификационният номер на процесното превозно средство е заводски поставен, без интервенция и ясен. Заключението на експерта, въз основа на което органът е издал оспорената заповед, не е доказано с оглед на заключението на вещото лице, което прави извода на органа неправилен.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Но видно от мотивите на оспорения акт и на обжалваното съдебно решение органът, за да мотивира акта си, се е позовал на чл. 143, ал. 1 и 3 ЗДвП, а първоинстанционният съд правилно е установил фактическия състав на сочените от органа разпоредби. Правилно е приел, че пътното превозно средство се регистрира на името на собственика по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Установил е правилно, с оглед на §6, т. 61 ЗДвП, съдържанието на понятието идентификационен номер. Правилно е установил и предпоставките, при които е недопустимо и допустимо регистрирането.

При правилно установеното съдържание на относимите разпоредби първоинстанционният съд, с оглед на доказателствата по делото – заключението на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, които установяват по различен от органа начин релевантните факти, е направил правилен и обоснован извод. Следва изрично да се посочи, че съдът няма знание относно автентичността на идентификационните номера на превозните средства, каквото впрочем няма и органът, поради което и с оглед на чл. 195, ал. 1 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК назначава вещо лице. Вещото лице дава своето заключение след деклариране, че му е известна наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Безспорно е, че неоспореното заключение на вещото лице не е обвързващо доказателство, но когато по делото не са налични доказателства, въз основа на които съдът да може да направи извод различен, от този на вещото лице, съдът няма основание да не цени заключението му.

Що се отнася до довода на касатора относно постановлението на прокурора за прекратяване на съдебното производство, следва да се посочи, че той е неотносим, тъй като нито органът, нито първоинстанционният съд са се обосновали с него. Напротив. Независимо от постановлението и приетото в него и органът, и първоинстанционният съд са извършили самостоятелно действия по установяване на релевантните факти.

Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил закона, поради което решението като правилно следва да бъде оставен ов сила.

С оглед направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Столичната дирекция на вътрешните работи – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 800, 00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.11.2020 г. Касаторът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но същото е определено в размер близък до минималния на адвокатското възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5035 от 29.09.2020 г. на Административен съд, София град, по административно дело №11486/2019 г.

ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи, седалище и адрес гр. С., ул. „Антим І“ №5 да заплати на Л. Н., гр. С., [адрес] 800, 00 (осемстотин) лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.