Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – С. З срещу Решение № 343/27.08.2020 г. на Административен съд – С. З по адм. дело № 488/2019 г., с което е отменено Решение № 2349 по Протокол № 45 от проведено на 27.06.2019 г. заседание на общинския съвет за одобряване на проект на ПУП – изменение на План за регулация и План за застрояване за територията на парк/квартал „Бедечка“ по плана на гр. С. З в частта му за УПИ I с отреждане за „парк и открити спортни обекти“, кв. 810, в частта относно имоти с идентификатори №№ 68850.513.6833, 68850.513.6834 и 68850.513.6917 по кадастралната карта на гр. С. З (всеки от тях представляващ съответен УПИ по плана на града от 2012 г.), както и за УПИ III с отреждане „за парк“, кв. 810, в частта, в която попада имот с идентификатор 68850.513.6937 по КК на града.
Ответникът Л. М. - Б. е на позиция за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
Правилни са решаващите изводи на първостепенния съд за незаконосъобразност на решението на ОС поради противоречието му с материалноправните разпоредби на чл. 15, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК.
1. С последващ ПУП могат да се урегулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти – чл. 15, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ. Извън инициативата на административния орган промяната на границите на УПИ с регулационен план е допустимо, но само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи – ал. 3 на чл. 15. Нормата урежда съгласието на заинтересования собственик като conditio juris (условие на правото) за правомерната промяна на регулационните граници на имотите.
2. Хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ е относима и към конкретния случай.
а. С атакуваното пред административния съд решение на ОС е изменен влязъл в сила ПУП – ПРЗ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ на кв. „Бедечка“, гр. С. З, одобрен през 2012 г., т. е. извършено е последващо урегулиране на УПИ с обединяването на всички имоти западно и източно от река Бедечка в два УПИ, засягащо и имотите на оспорващата изменението на плана. По същество с одобрения план се заличават установените с плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ граници на отделните имоти и те стават съставна част от територията на предвидените УПИ, идентифицирана със съответните им граници по новия план.
б. Не е спорно обстоятелството, че заинтересованият собственик не е изразил воля в предвидената от закона форма за промяната на регулацията, а отсъствието на съгласие притежава правоизключващо действие спрямо одобрената регулация. Само на това основание решението на колективния административен орган в обжалваната му част е подлежало на отмяна като материално незаконосъобразно.
3. Неоснователен е главният довод в касационната жалба, аргументиран с позоваването на чл. 14, ал. 5 ЗУТ в контекста на разграничението между регулационни линии и граници на имотите – че границите на имотите не се променят с приетия ПУП, а подобна последица е мислима при прилагането на плана.
а. Действително, по правило подробните устройствени планове по ЗУТ, с изключение на тези по чл. 16, ал. 1 от закона, нямат отчуждително действие и трансформацията на регулационните линии в имотни граници би настъпила при прилагането на плана – чл. 14, ал. 5 ЗУТ вр. § 22, ал. 1 ЗР на закона.
б. Моментът на настъпване на вещноправния ефект от промяната на регулацията обаче е неотносим към проверката на условията, обуславящи волеизявлението за одобряването й. Именно от такъв характер е правилото по чл. 15, ал. 3 ЗУТ – то представлява изискване за законосъобразност на самото регулационно предвиждане, което създава предпоставките за същинската промяна в границите на собствеността, а не се отъждествява с последиците от него, респ. с меродавния момент на прилагане на плана в различните възможни хипотези с оглед на отделните видове планове по ЗУТ. Неслучайно на този етап от развитието на административното производство е необходим предварителен, а не окончателен, договор за прехвърляне на собственост – арг. и от ал. 7 и ал. 11 на чл. 15.
В подкрепа на този извод е и самото понятие за „урегулиран поземлен имот“ по § 5, т. 11 ДРЗУТ – границите на имота се определят с ПУП, а той се одобрява с нарочен акт на компетентния орган. Затова под промяна на границите на УПИ чл. 15, ал. 3 има предвид разпоредената с административния акт, а не осъществената с прилагането на плана по отношение на регулацията. В противен случай установяването на изискването, което е и обективен критерий за проверка на съответствието със закона на одобряващия регулацията акт, би било безпредметно.
4. а. Мотивите към съдебния акт, отричащи съществуването на порок на решението на ОС, водещ до неговата нищожност, се споделят и от касационната инстанция – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
б. Дори тезата на ответника по касация за нищожност на административния акт да беше правилна, касационната жалба е подадена от органа и съдебното решение не би могло да бъде заместено с друго по същество – вж. чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК.
5. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.
б. Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на ответника по касация на платените и заявени в срок разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВАС. Размерът му отговаря на минималния по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което изключва неговата прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 343/27.08.2020 г. на Административен съд– С. З по адм. дело № 488/2019 г.
ОСЪЖДА О. С. З да заплати на Л. М.- Б. сумата от 900 (деветстотин) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.