Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област с административен център Силистра, чрез пълномощника си юрк. Г., срещу решение № 118 от 06.11.2020 г., постановено по адм. дело № 176/2020 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е прогласена нищожността на негова заповед № РД-20-19/25.03.2020 г. за премахване/демонтиране на ограда в поземлен имот с идентификатор 73496.501.3701 в гр. Т.. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването.

Ответникът - П. М., чрез адв. Г. като процесуален представител, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е аповед № РД-20-19 от 25.03.2020 г. на Областния управител на област с административен център Силистра, с която на основание чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗА) е наредено премахване/демонтиране на ограда в поземлен имот с идентификатор 73496.501.3701 в гр. Т..

Съдът приема, че е сезиран с допустима жалба, подадена срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 ЗУТ от лице - извършител на строежа, което има правен интерес от оспорването.

За да прогласи нищожността на оспорената заповед, излага съображения, че не областният управител, а кметът на общината е компетентен орган да издаде...