Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец против решение № 379 / 21.01.2021 г. по адм. дело № 8488 / 2020 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена негова заповед № 75 / 28.05.2020 г.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 80, ал. 5 от Закон за хората с увреждания (ЗХУ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Р. Т., от гр. С., чрез адвокат А. Т. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция съгласно приложения по делото списък по чл. 80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

По делото е установено, че със заповед № 75 / 28.05.2020 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец е лишил Р. Т., от гр. С. от право на месечна финансова подкрепа по Закон за хората с увреждания от 01.05.2020 г. до 01.05.2021 г.

Процесната заповед е била издадена на основание чл. 80, ал. 5 от ЗХУ, във връзка със заповед от 20.05.2020г. за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални плащания и констативен протокол от 22.05.2020г..

Административният орган е приел, че по заявление – декларация № 75 / 19.02.2015г. и Заповед № 75 / 23.02.2015г. на директора на ДСП – Лозенец за отпускане на социални плащания в размер на 2164, 05лв. за срок от 01.02.2015г. до 29.02.2020г., Т. умишлено е представил неактуално експертно решение на ТЕЛК, с което е заблудил органите по социално подпомагане и е получил неправомерно социални плащания.

До издаване на оспорената заповед № 75 / 28.05.2020г., предходната заповед № 75 / 22.05.2020г. не е била влязла в сила, като на 29.05.2020г. са били връчени три броя заповеди на Директора на ДСП Лозенец на Т., всяка от които е подлежала на самостоятелно обжалване. Не е налице влязъл в сила административен акт, който да установява недобросъвестност при получаване на финансовата помощ.

Заявеното от касатора възражение за необоснованост на съдебния акт е бланкетно, доколкото в жалбата няма посочени конкретни пороци във връзка с това основание. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане правилата на логическото мислене, на опитните правила и др., каквито грешки не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е установена точно и е подведена под вярната правна квалификация, като формираните от съда изводи се основават на събраните доказателства. При постановяване на решението си съда е изложил ясни и подробни мотиви, като не са налице непълноти и формални грешки, установяващи наличието на наведеното основание за неправилност.

Неоснователни са и оплакванията за нарушение на материалния закон. Съдът е установил правилно релевантните факти и е формирал правни изводи за материалната незаконосъобразност на обжалваната Заповед № 75 / 28.05.2020 г. на директора на Дирекция „СП“ - Лозенец, издадена на основание чл. 80, ал. 5 ЗХУ. Материалноправната норма е свързана с лишаване от финансова подкрепа на лицата, получили такава недобросъвестно. В мотивите на индивидуалния административен акт от фактическа страна е било прието, че Р. Т. умишлено е представил неактуално ЕР на ТЕЛК, за да заблуди административния орган. Не са ангажирани доказателства, че той умишлено е представил ЕР от 2003 г. (вместо това от 2006 г., с определен по - малък процент ТНР). В заявлението - декларация от 2015 г. същият е заявил, че притежава ЕР на ТЕЛК от 2003 г., като не е посочил срока му, нито че е пожизнено. В процесното решение срока на инвалидността изрично е определен до 01.03.06 г. (за три години), което не е било съобразено при изготвяне на социалната оценка както през 2015 г., така и при предходни такива - от 2006 г. и 2011 г. ЕР на ТЕЛК от 13.03.2006 г. също е със срок три години (до 2009 г.), който е изтекъл към датата на подаване на заявлението (19.02.15г.).

Правилно административният съд е приел, че към 2015 г. ответникът по касация е отговарял на условията по отменения понастоящем и относим тогава ППЗИХУ (чл. 14, ал. 2) от същия, съответстващ към момента на разпоредбата на чл. 26 ал. 3 ЗХУ). Освен, че изискуемата съгласно чл. 80 (5) ЗХУ недобросъвестност не е доказана по делото, не е налице и неправомерност на социални плащания. Разпоредбите на чл. 25 (1) т. 1, чл. 29 и чл. 30 ППЗИХУ (въз основа на които са били отпуснати помощите) са отменени като незаконосъобразни в частта относно процента ТНР - 71 и над 71 % с решение по адм. д. № 2426/06 г. на ВАС, обн. в ДВ бр. 58/2006 г., т. е както декларираните от ответника 72 % ТНР (с ЕР от 2003 г.), така и вписаните в решението на ТЕЛК от 2006 г. (52 %) са неотносими към крайното решение на органа, с което през 2015 г. е била отпусната помощта. Изискуемата от чл. 80 (5) ЗХУ недобросъвестност е свързана с липсата на правно основание за плащане каквато липса в случая не е налице.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно приложения по делото списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 350, 00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 379 / 21.01.2021 г. по адм. дело № 8488 / 2020 г. на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец да заплати на Р. Т. от гр. С. сумата от 350, 00 (триста и петдесет) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.