Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 1636 от 05.11.2020 г. по административно дело № 3444/2019 г., Административен съд – Варна е: 1) отменил решение № 2153-03-71 от 19.11.2019 г. на директора на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Варна, с което е отхвърлена жалбата на М. И., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [адрес], срещу разпореждане № 570406 от 30.09.2019 г. на ръководителя на „Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ – Варна, с което, считано от 02.03.2019 г., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е прекратена получаваната от него лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване; 2) изпратил преписката на ръководителя на „Пенсионен отдел“ при ТП на НОИ – Варна за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането на закона, дадени в съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ – Варна да заплати на М. И. разноски по делото в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Варна, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Л.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на Варненския административен съд да бъде отменено.
Ответникът по касация М. И., в писмен отговор, подаден от пълномощника му адвокат Б., изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като моли жалбата да се остави без уважение, а решението на съда да се потвърди. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага оставянето му в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Фактическата обстановка по спора правилно е установена от първоинстанционния съд.
На основание експертно решение на ТЕЛК № 1024 от 01.03.2016 г., с което на М. И. е определена 58 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, с дата на инвалидизиране 01.03.2016 г. и срок на инвалидността до 01.03.2019 г., по заявление от 08.07.2016 г. с разпореждане от 22.07.2016 г. на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО. С писмо от 13.09.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Варна е изискал информация от директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Варна за издадени нови експертни решения на 18 поименно посочени лица, между които и М. И., респ. за неявяването им след редовно призоваване. В отговор с писмо от 20.09.2019 г. директорът на РЗИ – Варна е заявил, че медицинските експертни досиета на 7 лица (всъщност са 9), вкл. М. И., са изпратени за справка в държавна институция и до деня на отговора не са върнати в РЗИ – Варна. С процесното разпореждане от 30.09.2019 г. ръководителят на пенсионния отдел в ТП на НОИ – Варна е прекратил, считано от 02.03.2019 г., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М. И. на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. Като фактическо основание е посочено, че няма данни лицето да е призовано от медицинските органи по надлежния ред за преосвидетелстване и не е представено експертно решение с актуален срок. Недоволен от разпореждането, М. И. го е обжалвал пред ръководителя на ТП на НОИ – Варна, като към жалбата си е приложил полученото от него на 11.02.2019 г. експертно решение № 416/07.02.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ гр. В., с което при извършеното преосвидетелстване му е била определена 50% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, с дата на инвалидизиране 01.03.2016 г. и срок на инвалидността 2 години, до 01.02.2021 г.
С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 19.11.2019 г. директорът на ТП на НОИ – Варна не е уважил жалбата на М. И. срещу това разпореждане. Изложил е съображения, че след като в конкретния случай на 01.03.2019 г. е изтекъл срока на определената 58 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане с експертно решение № 1024 от 01.03.2016 г. и няма получено ново експертно решение в ТП на НОИ - Варна, за да се направи преценка за наличие на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, то, действайки в условията на обвързана компетентност, ръководителят на пенсионния отдел правилно е прекратил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
В хода на първоинстанционното съдебно производство е установено, че медицинското експертно досие (МЕД) на М. И., включващо и новото експертно решение на ТЕЛК от 07.02.2019 г., е изпратено от РЗИ – Варна на Териториален сектор „Борба с организираната престъпност“ (ТС „БОП“) – Варна, във връзка с досъдебно производство (ДП) № 1/2019 г., прокурорска преписка (ПП) № 1595/2018 г. на Специализираната прокуратура (СП), по което в качеството на обвиняеми са привлечени 6 лица, сред които М. И. не е. Съдът е изискал от СП копие от МЕД на М. И., което е било предоставено по делото в заверен препис с разрешение на наблюдаващия прокурор от СП. Процесуалният представител на директора на ТП на НОИ е поискал административното дело да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК до приключване на наказателното производство, което искане е оставено без уважение от Варненския административен съд, и е даден ход на делото по същество.
За да уважи сезиралата го жалба от М. И. против решението на директора на ТП на НОИ – Варна от 19.11.2019 г., Административен съд - Варна е приел за противоречащ на закона решаващия извод на административния орган за отпадане на основанието на отпуснатата на лицето пенсия за инвалидност. Съдът е посочил, че отпадане на основанието би било налице при влязъл в сила административен/съдебен акт, с който за М. И. се приема процент на трайно намалена работоспособност (ТНР) по-нисък от законово определения минимален размер 50 на сто, а наличието на решението на ТЕЛК от 07.02.2019 г., за издаването на което директорът на ТП на НОИ – Варна е уведомен още преди произнасянето си по жалбата срещу разпореждането от 30.09.2019 г., обвързва административния орган да проведе и финализира производство по чл. 98 от КСО.
Подложеният на касация съдебен акт е постановен при правилно прилагане и тълкуване на закона. Варненският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК касационният съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Решението на последния се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, противно на твърдяното от касатора. При изготвянето на съдебното решение са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Касаторовите доводи в обратната насока не могат да бъдат споделени.
В случая не е налице хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, на която се е позовал пенсионният орган, за да прекрати отпуснатата на М. И. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, понеже не е отпаднало основанието за получаването й, тъй като признатият процент ТНР на лицето не е под законовия минимум от 50 %. Ирелевантно за изхода на спора е това, че МЕД на пенсионера ведно с новото ЕР на ТЕЛК е изискано по водено досъдебно производство. Това не оправомощава органите на ТП на НОИ да се дистанцират от императивното си задължение да проведат и приключат процедурата по чл. 98 от КСО, като проявят нужната процесуална активност да попълнят преписката. В тази връзка обоснована и материално законосъобразна е преценката на първостепенния съд, че в казуса фактическият състав на осъвременяването/изменението на отпусната пенсия не е завършен. Изискването на МЕД на пенсионера от разследващ орган не означава, че е отпаднало основанието за получаване на пенсията за инвалидност. Ако ТЕЛК бе определила в експертното си решение ТНР на М. И. под 50 %, едва тогава би възникнало правомощието на пенсионния орган да прекрати отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на посоченото от него основание по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО.
Правилна е и преценката на първоинстанционния съд за неоснователност на искането на издателя на оспорения пред него акт за спиране на съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. В посочената разпоредба е уредено, че това следва да стане когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Образуваното наказателно производство е висящо в досъдебна фаза, т. е. не е пред съд, което априори изключва наличието на твърдяното основание за спиране на съдебно-административния процес.
Предвид изложеното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Варна е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила.
Въпреки позитивния за ответника по касация изход на спора своевременно заявеното му искане за присъждане на деловодни разноски не следва да бъде уважено, защото понесените такива в първоинстанционното производство са му присъдени от Варненския административен съд, а за производството пред настоящата инстанция няма данни да са направени разноски от негова страна.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1636 от 05.11.2020 г., постановено по административно дело № 3444/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.