Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

гр.София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Т. С. като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 1734 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, чрез адвокат А. Ш. от АК - Пазарджик, срещу решение № 131 от 29.01.2024 г. по в. гр. д.№ 2430/2023 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която се отменя решение № 3576 от 03.08.2023 г. по гр. д.№ 17612/2022 г. на Районен съд Пловдив и са отхвърлени исковете на „МБАЛ-Пазарджик“ АД против В. Р. Д., за платените по договора за повишаване на квалификацията от 01.02.2012 г. суми, съответно: 5799,58 лева – месечни възнаграждения от м. февруари до м. ноември 2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.12.2022г. до изплащането, както и лихва за забава за периода 10.06.2022г.- 02.12.2022г. в размер на 256,15 лева; 5880,41 лева – месечни възнаграждения от м. януари до м. май 2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.12.2022г. до изплащането, както и лихва за забава за периода 10.06.2022г.- 02.12.2022г. в размер на 259,72 лева.

Обжалването е допуснато поради противоречие с практиката на ВКС по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК въпрос: При сключен договор за повишаване на квалификацията по чл.234, ал.1 КТ, дължи ли се възстановяване на заплащаното от работодателя на специализанта месечно възнаграждение за извършена дейност през периода на обучение, ако той не изпълни поетото задължение да остане на работа при този работодател за уговорения в договора срок?

Отговор на поставения материалноправен въпрос се дава в практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 326/19.05.2010 г. по гр. д.№ 706/2009 г., ІV г. о., решение № 168/12.04.2010 г. по гр. д.№ 896/2009 г. ІV г. о. и решение № 160/07.06.2011 г. по гр. д. № 617/2010 г., ІV г. о., в които се приема, че договорът по чл. 234, ал. 1 КТ има характер на трудов, но що се касае до въпросите свързани с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението, и следва да се приложи гражданския закон, относно отговорността при неизпълнение. Със сключването на договор за повишаване на квалификацията, страните целят постигане на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента на знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определена професия или специалност. Обучението за повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Минималното задължително съдържание на договора е определено в чл.234, ал.2 КТ, а ал.3 дава възможност страните по договора да уговорят и допълнителни условия, свързани със задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, както и каква отговорност се носи при неизпълнение на първото условие или при незавършване на обучението.

Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя цитираната съдебна практика, като приема в допълнение, че при тълкуване на отделните клаузи в договора за повишаване на квалификацията, следва да се търси действителната, обща воля на страните при сключването му, в съответствие с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността (чл.20 ЗЗД), но при неизпълнение да съобрази уговореното с принципа за справедливост в гражданските отношения.

С оглед отговора на повдигнатия материалноправен въпрос, доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон са основателни. За да постанови решението, въззиивният съд правилно е приел, че страните са обвързани с договор от 01.02.2012 г., за придобиване на специалност в следдипломно обучение, което работодателят се е съгласил да финансира, като заплати както разходите за обучение, така и месечното възнаграждение за извършена дейност от специализанта. Правилно също така, съдът е приел, че при нарушаване на поетото задължение да работи при този работодател в определен срок, специализантът дължи предвиденото в чл.6, ал.2 от договора възстановяване на всички направени разходи за обучението. В нарушение на материалния закон, обаче, при тълкуване на договора по чл.234 КТ съдът приема за основателно възражението за недължимост на получените месечни възнаграждения от специализанта, поради гарантираната съгласно чл.242 КТ възмездност на положения труд. Тези изводи не могат да бъдат споделени, тъй като клаузата на чл.6, ал.2 договора представлява санкция за виновно неизпълнение при предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на специализанта. От данните по делото е видно, че трудовият договор е прекратен с предизвестие от специализанта, който изрично се е съгласил при неизпълнение на уговореното, че ще възстанови всички разходи на работодателя, както и сумите, получени като месечни възнаграждения от специализанта. Налице е виновно неизпълнение на клаузата по чл.1, ал.4 от договора, което обуславя отговорност по чл.234, ал.3, т.2 КТ, вр. с чл.6, ал.2 от договора и задължение на ответника, да възстанови получените като специализант месечни възнаграждения, съгласно уговореното в чл.2, ал.2.

Предвид изложените съображения, постановеното въззивно решение е неправилно в обжалваните части. Налага се извод, че сумите, получени като месечни възнаграждения от специализанта, следва да бъдат възстановени поради виновно неизпълнение на сключения договор. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, получените по договор за повишаване на квалификацията от 01.02.2012 г. суми за извършена дейност са: 5799,58 лева – месечни възнаграждения от м. февруари до м. ноември 2012 г., която се дължи със законната лихва от подаване на исковата молба и лихвите за забава за периода 10.06.2022г.- 02.12.2022г. в размер на 256,15 лева, както и 5880,41 лева – месечни възнаграждения от м. януари до м. май 2019г., която се дължи със законната лихва от подаване на исковата молба и лихвите за забава за периода 10.06.2022г.- 02.12.2022г. в размер на 259,72 лева. Според разпоредбата на чл.20а, ал.1 ЗЗД, договорите имат силата на закон за тези, които са го сключили, поради което сумите следва да бъдат присъдени в тежест на ответната страна, със съответните лихви и разноски по делото.

От „МБАЛ-Пазарджик“ АД, чрез адвокат А. Ш. от АК – Пазарджик, са поискани разноски по делото, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 29.02.2024 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 131 от 29.01.2024 г. по в. гр. д.№ 2430/2023 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която се отменя решение № 3576/03.08.2023 г. по гр. д.№ 17612/2022 г. на Районен съд Пловдив и са отхвърлени исковете на „МБАЛ-Пазарджик“ АД против В. Р. Д., за възстановяване на платените по договор за повишаване на квалификацията от 01.02.2012 г. суми за извършена дейност, съответно: 5799,58 лева – месечни възнаграждения от м. февруари до м. ноември 2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.12.2022г. до изплащането, както и лихва за забава за периода 10.06.2022г.- 02.12.2022г. в размер на 256,15 лева; 5880,41 лева – месечни възнаграждения от м. януари до м. май 2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.12.2022г. до изплащането, както и лихва за забава за периода 10.06.2022г.- 02.12.2022г. в размер на 259,72 лева, и в частта на разноските, като вместо това:

ОСЪЖДА В. Р. Д. да заплати на „МБАЛ-Пазарджик“ АД, чрез адвокат А. Ш. от АК– Пазарджик, сумите:

5799,58 (пет хиляди седемстотин деветдесет и девет лева, петдесет и осем стотинки) лева – месечни възнаграждения от м. февруари до м. ноември 2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.12.2022г. до изплащането, както и лихва за забава за периода 10.06.2022г.- 02.12.2022г. в размер на 256,15 (двеста петдесет и шест лева, петнадесет стотинки) лева; 5880,41 (пет хиляди осемстотин и осемдесет лева, четиридесет и една стотинки) лева – месечни възнаграждения от м. януари до м. май 2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.12.2022г. до изплащането, както и лихва за забава за периода 10.06.2022г.- 02.12.2022г. в размер на 259,72 (двеста петдесет и девет лева, седемдесет и две стотинки) лева, както и сторените разноски по делото в размер на 3953,87 (три хиляди деветстотин петдесет и три лева, осемдесет и седем стотинки) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.