Неустойка * тълкуване на договор * договор за наем

Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

София, 10.08.2015 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1191/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 122 от 12.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд, 6 състав, въззивно решение № 2312 от 11.12.2013 г. по т. д. № 901/2003 г. в частта, с която е потвърдено решение от 13.11.2012 г. по т. д. № 5407/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 19 793 лв., претендирана като неустойка за забава по договор за наем на недвижим имот № 73/23.05.2008 г.

В подадената от ищеца [фирма] - [населено място], касационна жалба се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно. Недопустимостта на решението е обоснована с твърдение, че въззивният съд е отхвърлил иска за неустойка до размер на сумата 19 793 лв., след като се е позовал на клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора за наем и е извършил служебно прихващане с насрещно вземане на ответника - наемател, без ответникът да е противопоставял възражение за прихващане. Неправилността на решението е аргументирана с доводи за необоснованост на извода на въззивния...