Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 679/ 26.09.2016 г. по жалба на [фирма], [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 6037 от 23.12.2015 г. по гр. д.№ 549/ 2015 г. (допълнено с решение по същото дело № 1746/ 28.03.2016 г.), с което е отменено частично и е потвърдено частично решение на Сандански районен съд по гр. д.№ 827/ 2014 г. и като краен резултат [фирма] е осъдено да заплати на Ц. Г. Т. 60 000 лв, на Е. Д. С. 45 000 лв и на П. Д. К. 45 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при трудова злополука на 01.04.2014 г. смърт на общия им наследодател Д. П. Т., а на Ц. Г. Т. - и 88 327 лв обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва върху тези суми от 01.04.2014 г. до окончателното им изплащане. Отхвърлени са предявените от Е. Д. С. и П. Д. К. искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в същия размер.

Ищците Е. Д. С. и П. Д. К. не са обжалвали въззивното решение, поради което то е влязло в сила в частта, отхвърляща техните претенции за обезщетяване на имуществени вреди.

В останалата част обжалването на въззивното решение е допуснато по процесуалноправния въпрос за правомощието на въззивния съд да даде указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, състояща се в непосочването на факти за начина на увреждането и съдържанието на причинената вреда и по материалноправния въпрос за кръга на наследниците на починал работник при трудова злополука, имащи право на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи и търпи ли такива вреди трудоспособен, работещ преживял съпруг.

Както е прието в мотивите на Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001 г. по тълк. д.№ 1/ 2001 г., ОСГК, ВКС (в тази част даденото тълкуване е актуално и по действащия ГПК), въззивният съд е длъжен да отстрани нередовностите на исковата молба, когато това не е сторено от първата инстанция. Когато нередовността касае основанието на иска, съдът е длъжен да съблюдава при отстраняването на нередовността да не допусне изменение на иска или предявяването на нов иск. От тук следва, че въззивният съд няма право да дава указания за въвеждане от страна на ищеца на нови факти, при които искът би бил изменен по основание. Когато по предявен иск за обезщетяване на вреди в исковата молба са изложени факти за начина на увреждането и съдържанието на вредата, съдът не може да дава указания на ищеца да наведе нови факти, при които (според него) искът би бил основателен. Такова действие е в нарушение както на принципа на диспозитивното начало (чл. 6 ал. 2 ГПК), така и на забраната за изменение на основанието на иска след края на първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд (чл. 214 ал. 1 ГПК).

По материалноправния въпрос е налице установена съдебна практика, според която право на обезщетение за имуществени вреди (във вида пропуснати възможности за реализиране на доходи от труд) от смърт на близък имат тези лица, които поради смъртта са останали в невъзможност да получават издръжка (ППВС № 4/ 1968 г., т. 8). И според актуалната практика на Върховния касационен съд, активно легитимирани да получат обезщетение за имуществени вреди при смърт са тези лица, които поради неработоспособност или са били издържани, или са имали право да бъдат издържани от починалия (решение № 163/ 04.10.2016 г. по т. д.№ 3456/ 2015 г., І т. о., решение № 153/ 13.06.2012 по гр. д.№ 1198/ 2011 г, ІІІ г. о.). От изложеното е видно, че преживелият работещ съпруг, който е способен да полага труд, не търпи имуществени вреди от пропусната възможност пострадалият да реализира доходи от труд, тъй като пълнолетният работоспособен няма право на издръжка – чл. 139 СК.

Предвид дадените отговори на въпросите, по които касационното обжалване е допуснато, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281 т. 3 пр. 1 и 2 ГПК. При редовна искова молба, с която трите ищци са претендирали обезщетение за претърпени имуществени вреди от смъртта на наследодателя им, състоящи се в неполучени от него брутни трудови възнаграждения за времето от датата на злополуката до датата на придобиване на право на пенсия, въззивният съд е дал неправилни указания за излагане на допълнителни факти като основание на претенцията. След изпълнението им се е стигнало до изменение на предявения иск чрез добавяне на нови твърдения за факти, пораждащи спорното право. От правна страна съдът извел, че право на обезщетение за неполучен доход от труд има и трудоспособния преживял съпруг, макар същият да работи, ако е бил икономически зависим от починалия съпруг и той е имал основен дял в издръжката на семейството. Изводът противоречи на закона, тъй като работоспособният преживял съпруг не е имал право на издръжка и не търпи имуществени вреди от невъзможността да получава трудовите доходи на починалия.

Естеството на констатираните пороци не налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (арг. чл. 293 ал. 3 ГПК).

От фактическа страна по делото е установено, че наследодателят на ищците (съпруг на Ц. Т. и баща на Е. С. и П. К.) е работил при ответното дружество по трудов договор на длъжност „шофьор”. На 01.04.2014 г. е претърпял злополука, призната за трудова по реда на чл. 55 и сл. КСО, като са установени следните обстоятелства: докато управлявал трактор по черен път с наклон, по неизяснени причини (най-вероятно поради боксуване) тракторът потеглил на заден ход, преобърнал се и затиснал работника, чиято смърт настъпила незабавно поради тежки контузии на сърцето и белия дроб. Очевидци на инцидента няма, според заключенията на приетите по делото експертизи произшествието е настъпило поради характеристиките на трактора, който е малогабаритен и неустойчив при движение на терен с наклон над 8 градуса, и поради субективните действия на водача, който при движение назад е навил волана в ляво и това е довело до изкачване на задна лява гума на скат до пътя, нарушаване на равновесието на трактора и преобръщането му. Пострадалият, съпругата и дъщерите му били задружно семейство, макар дъщерите да били пълнолетни, те прекарвали много време заедно. Връзката между родителите и децата била силна, като смъртта на бащата се отразила крайно негативно в емоционалната сфера на дъщерите му. Още по-негативно отражение имала тя в сферата на преживялата съпруга, на която починалият бил изключително предан приживе и на чиято помощ тя много разчитала. Преживялата съпруга е работоспособна и работи, макар и не постоянно. До датата на придобиване на право на пенсия за изслужено време починалият би получил трудови възнаграждения по правоотношението между него и ответника в размер 88 327, 25 лв.

При установените факти искът за обезщетяване на търпените от ищците неимуществени вреди е доказан по основание и по този въпрос страните не спорят. Ответникът не възразява по твърденията, че злополуката е трудова и че дължи да обезщети настъпилите при смъртта на пострадалия неимуществени вреди на ищците. Възраженията му са само по размера на претенцията и са в две насоки: за нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите от пострадалия работник по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ.

И двете възражения са неоснователни. При индивидуализирането на размера на дължимите обезщетения следва да се имат предвид конкретните обстоятелства, при които е настъпило увреждането и отражението им в неимуществената сфера на пострадалите. Установените отношения в семейството на починалия предпоставят значителните негативни последици за съпругата и дъщерите на починалия. Обстоятелството, че дъщерите са пълнолетни и имат собствени семейства, следва да бъде отчетено, но при установените привързаност и обич между тях и починалият им баща не може да се счита, че страданията от смъртта му са незначителни. Още повече са страданията на преживялата съпруга, която е била лишена от опора и остава без мъжка подкрепа на сравнително ранна възраст. Поради това обезщетение от 60 000 лв за преживялата съпруга и от по 45 000 лв за дъщерите на пострадалия отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Не се установяват основания за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. По смисъла на чл. 201 ал. 2 ЗЗД не всеки принос на пострадалия, а само допусната от негова страна груба небрежност, е основание за намаляване на отговорността на работодателя. „Груба небрежност” по смисъла на чл. 201 ал. 2 от КТ е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия (срв. решение № 202/ 12.12.2014 г. по гр. д.№ 1298/ 2014 г., ІІІ г. о., ВКС и цитираните в него други актове). Приема се, че такава е налице когато пострадалият работник е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност. Установяването на тези обстоятелства е в доказателствена тежест на ответника, който възразява за принос от страна на пострадалия. В настоящето производство касаторът не доказва произшествието, при което е починал наследодателят на ищците, да е настъпило в резултат на проявено от него нарушение на основни правила и изисквания за безопасност. Назначените по делото експертизи дават само вероятна причина за инцидента, т. е. доказването не е пълно. Но дори да се възприеме посоченият в заключенията механизъм, то извод за грубо небрежно поведение на пострадалия не може да бъде направен. Грешното манипулиране с волана на превозно средство при движение на заден ход, след забуксуването му на терен с голям наклон, не обосновава извод за грубо нарушение на правилата за безопасност. Ситуацията е възникнала внезапно и невъзможността да бъде овладяна не може да бъде окачествена като груба небрежност от страна на пострадалия.

Касационната жалба е основателна относно иска за обезщетяване на имуществени вреди. Тъй като преживялата съпруга е работоспособна и работи, тя не е имала право на издръжка от починалия, съответно не търпи вреди от неполучаването на такава. Фактическите отношения в семейството и дали пострадалият приживе е разходвал основната част от доходите си за нужди на семейството нямат отношение към фактическия състав, от който възниква вземането за обезщетяване на имуществени вреди.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта, в която са уважени предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди и да бъде отменено по иска за имуществените вреди. Предвид крайния резултат, до който достига касационната инстанция, въззивното решение следва да бъде ревизирано и в частта за дължимите от ответника държавни такси за трите инстанции. Разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени, поради обстоятелството, че касационната жалба е частично основателна.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 6037 от 23.12.2015 г. по гр. д.№ 549/ 2015 г. в частта, в която [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на Ц. Г. Т. 60 000 лв, на Е. Д. С. 45 000 лв и на П. Д. К. 45 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при трудова злополука на 01.04.2014 г. смърт на общия им наследодател Д. П. Т., със законната лихва върху тези суми от 01.04.2014 г. до окончателното им изплащане.

ОТМЕНЯ въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 6037 от 23.12.2015 г. по гр. д.№ 549/ 2015 г., допълнено с решение по същото дело № 1746/ 28.03.2016 г., в останалата част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Г. Т., Е. [ЕГН], [населено място], [община], [улица], против [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], иск за сумата 88 327 лв обезщетение за имуществени вреди със законната лихва от 01.04.2014 г.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд дължимите за трите инстанции в производството държавни такси по уважения размер на исковете от 12 000 (дванадесет хиляди) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: