Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К.К от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. В.С, срещу решение № 3834 от 06 юни 2019 година, постановено по адм. дело № 12929/2018 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 513з-8614 от 15 ноември 2018 година на директора на Столична дирекция на вътрешните работи.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на направените разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) в писмени бележки, подадени чрез процесуалния му представител юрк. В.П и в съдебно заседание чрез юрк. Б.П, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на младши инспектор К.К против заповед № 513з-8614 от 15 ноември 2018 година на директора на СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, в качеството на старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 03 Районно управление при СДВР. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е обосновал извод за спазване на материалния закон и целта на закона, като е приел за установено извършването на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието на жалбоподателя.
Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми.
Настоящата инстанция намира, че Административен съд София-град правилно е установил, че същият е издаден от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в законоустановената писмена форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР като съдържа реквизитите, приети с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - посочен е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, правното основание и наказанието, което се налага, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Изложил е мотиви, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, както и че е съобразен с приложимото материално право. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел законосъобразни правни изводи, че дисциплинарно наказаното лице е извършило вменените му нарушения и санкционирането му с дисциплинарно наказание „уволнение“ е задължително, като при налагането му, органът по чл. 204, т. 3 от ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. Направените от съда изводите на съда изцяло се споделят от настоящия съдебен състав при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед приложението на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. С нормата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е прието, че за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарно наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. От писмените доказателства по делото се установява спазване на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Обобщената справка с рег. № 513р-82799 от 04 октомври 2018 година е постъпила при наказващия орган на 04 октомври 2018 година и това е моментът, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя и от този момент тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание - 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР. Също така заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител е издадена на 15 ноември 2018 година от директора на СДВР старши комисар И.И, поради което същата е издадена при спазване на определения едногодишен срок в цитираната правна норма, в предл. второ. Следователно изводът на първоинстанционния съд за спазване на указаните в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, преклузивни срокове е правилен.
Неоснователни са и оплакванията на касатора за липса на мотиви относно установените факти и обстоятелства в хода на дисциплинарното производство, от който да е видно защо административният орган е достигнал до извод служителят да бъде наказан за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, с най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, а не с по-леко дисциплинарно наказание, предвид правомощията му по чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. От изложените в оспорваната заповед обстоятелства се извежда извод за допуснатото нарушение на служебната дисциплина - неспазване на етични правила. В случая дисциплинарно наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, съгласно която за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, задължително се налага дисциплинарното наказание „уволнение“, каквото е и сторил и не е следвало да мотивира защо налага именно това наказание, а не по – леко.
В хипотезата на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР е налице обвързваща компетентност и наказващият орган е длъжен при определяне на наказанието да наложи наказание „уволнение“. В чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не се включва условие за настъпили тежки последици, а е достатъчно с деянието да е уронен престижа на службата, което с оглед фактите по делото безспорно е налице - действията на служителя са станали известни на граждани извън системата на МВР.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че Караиванов не само не е докладвал за станалото му известно деяние, но с действията си е опитал да прикрие следите от извършеното нарушение, което е още по-силен аргумент за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
По изложените съображения и при липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.
При този изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция К.К ще следва да бъде осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи сума в размер на 100.00 (сто) лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3834 от 06 юни 2019 година, постановено по адм. дело № 12929/2018 година по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА К.К от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сума в размер на 100.00 (сто) лева. Решението е окончателно.