Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Орион 2002“ ООД, гр. П. срещу Решение № 2718/18.12.2018г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3052 по описа за 2017г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 161302677/03.08.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 773 от 05.12.2016 г. на Директора на Дирекция “ОДОП ” - Пловдив при ЦУ на НАП.
Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Сочи, че оспореният РА е трети по ред в рамките на едно и също ревизионно производство, поради което е нищожен. Намира, че установените с РА задължения са погасени поради изтичането на 10- годишния давностен срок, регламентиран в чл. 171, ал. 2 ДОПК.Счита, че АС - Пловдив не е обсъдил всички относими към спора доказателства и не се е произнесъл по възраженията му, в резултат на което е достигнал до необосновани изводи. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, прогласяване на нищожността на РА или неговата отмяна, както и присъждане на осъществените разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“- Пловдив не изразява становище по основателността й.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано в изпълнение на Решение № 13085/31.10.2017г. на ВАС, Осмо отделение по адм. дело № 7256/2017г., с което е отменено първоначално постановеното решение № 748/09.05.2017 г. на Административен съд – Пловдив по адм. д. № 14/ 2017г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Предмет на съдебен контрол по адм. дело № 14/2017г. на АС - Пловдив е била законосъобразността на Ревизионен акт № 161302677/03.08.2016 г., издаден от Д.Д - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 773 от 05.12.2016 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Орион 2002” ЕООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 91 760 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 77 806, 08 лв.
При първото съдебно производство АС - Пловдив е констатирал, че ревизията е с обхват 01.02.2007 г. – 31.12.2009 година, като оспореният РА не е първи за посочените данъчни периоди. Началото на ревизионното производство е поставено със ЗВР № 1201379 от 04.03.2012г., приключило с Ревизионен акт /РА/ № 161203277/09.11.2012г. Същият е отменен с решение № 152 от 11.02.2013 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив, като на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК преписката е върната на приходния орган за възлагане и издаване на нов РА. В тази връзка е издадена ЗВР № 1300877/22.02.2013г. по отношение „Орион 2002” ЕООД със същия обхват, съставен е РД № 1302677/16.08.2013 г., като в срока по чл. 119, ал. 2 е издаден РА № 161302677/23.10.2013г. от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, потвърден с Решение № 65/ 17.01.2014 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив. След обжалването му по съдебен ред РА от 23.10.2013 г. е прогласен за нищожен с влязло в сила Решение № 995/20.05.2015 г. по адм. дело № 597/2014 г. по описа на ПАС. На 20.07.2016г., на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК и във връзка с получено Уведомление № У-1302677/19.08.2013 г. за съставен РД № 1302677/16.08.2013 г. е издадена Заповед за определяне на компетентен орган № К 1302677/20.07.2016 г. от В.А – началник сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, с която Д.Д е определена за орган, компетентен да издаде РА. Въз основа на тази ЗОКО и на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК отм. , във връзка с § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК, от Д.Д е издаден оспореният в производството по адм. дело № 14/2017г. на АС - Пловдив РА № 161302677/03.08.2016 г., потвърден с решение № 773/05.12.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив. По аргумент от чл. 155, ал. 5 ДОПК, административният съд е приел, че с издаването на втория поред РА № 161302677/23.10.2013 г., ревизията, възложена със ЗВР № 1300877/22.02.2013 г. е приключила, в следствие на което процесният РА № 161302677/03.08.2016 г. е издаден при липса на компетентност и е нищожен.
При касационното обжалване на горепосоченото решение тричленният състав на ВАС е приел, че независимо, че са издадени три броя ревизионни актове, то след като вторият по ред е нищожен, то той няма проявление в правния мир. Преценил е, че след прогласяване на нищожността по съдебен ред на РА № 161302677/23.10.2013 г., правнозначима е ЗВР № 1201379/14.03.2012 год., а с издаването на ЗОКО № К 1302677/20.07.2016 г., определяща Д.Д за компетентен да издаде РА орган, е отстранен порокът, установен с решение № 995/20.05.2015 г., постановено по адм. дело № 597/2014 г. на АС - Пловдив. След като процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 във вр. с §35 от ПЗР на ЗИД ДОПК, то тричленният състав е достигнал до извод, че атакуваният трети акт не е нищожен и решението на АС - Пловдив следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
С оглед цитираните указания на ВАС по прилагането на закона и на основание чл. 224 АПК, при новото разглеждане на делото АС - Пловдив е приел, че оспореният РА е действителен, с оглед на което се е произнесъл по основанията за неговата отменяемост.
Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Основателни са доводите на касатора, че изводът за действителност на оспорения РА е в противоречие с преобладаващото становище на ВАС, застъпвано в постановените решения при същия фактически състав, при който се обжалва трети по ред РА, издаден в рамките на едно и също ревизионното производство, като вторият по ред е нищожен.
Настоящият състав счита, че в случая, оспореният трите РА е нищожен поради липса на компетентност на неговия издател. Независимо, че с издадената ЗОКО от 20.07.2016г. е неправен опит да се отстрани неспазването на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната й приложима редакция във връзка с § 35 от ПЗР на ЗИД ДОП при издаването на втория РА, то това обстоятелство не възстановява висящността на образуваното през 2012г. ревизионно производство, което е приключило с издаването на втория ревизионен акт. С прогласяването на неговата нищожност от съда възможността за издаване на трети РА в рамките на същото ревизионно производство е преклудирана. Този извод следва от изричната разпоредба на чл. 155, ал. 5 ДОПК, съгласно която връщане на преписката или възобновяване висящността на ревизионното производство е допустимо само еднократно. Разпоредбата не прави разграничение между основанията, поради които ревизионният акт се отменя – дали поради нищожност или отменяемост. Последица от неспазването й е липсата на правомощие за връщане на преписката за извършване на нова, трета по ред ревизия, поради което всички последващи актове, включително и ЗОКО не пораждат действие. В частност, процесната ЗОКО № К 1302677/20.07.2016 г. е нищожна, поради което с нея е не е транслирана персонална компетентност на Д.Д за издаването на оспорения РА. При липса на компетентност на издателя на РА, същият се явява нищожен и тази най - тежка форма на незаконосъобразност следва да бъде обявена от съда.
Този краен извод следва и от нормата на чл. 114, ал. 4 ДОПК, която регламентира максимално допустимия срок за провеждане на ревизията и то при особена фактическа сложност на случая, както и компетентният в тези хипотези орган, който може да издаде заповед за удължаване на срока. В случая, такава заповед от Изпълнителния директор на НАП за образуваната на 22.02.2013г. ревизия липсва, поради което издаването на коментираната ЗОКО се явява процесуално действие, което не следва да се взима предвид поради извършването му след изтичането на срока на ревизията. Обратното би означавало да се игнирора залегналият в чл. 11 АПК вр. с §2 ДР ДОПК принцип на бързина и процесуална икономия, както и да се открие възможност ревизираният субект да се превърне в обект на безкрайни данъчни ревизии за един и същ период. Именно поради това изричната разпоредба на чл. 155, ал. 5 ДОПК сочи, че връщане на преписката или възобновяване висящността на ревизионното производство е допустимо само еднократно, а чл. 160, ал. 4 ДОПК изключва приложението на общата норма на чл. 173, ал. 2 АПК при прогласяването на нищожността на РА от съда. Като не е съобразил това и е отхвърлил жалбата срещу оспорения РА, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се обяви нищожността на обжалвания РА.
При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 11 996, 53лв.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2718/18.12.2018г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 3052 по описа за 2017г. И В. Н. П.:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Ревизионен акт № 161302677/03.08.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 773 от 05.12.2016 г. на Директора на Дирекция “ОДОП ” - Пловдив при ЦУ на НАП, по жалба на „Орион 2002“ ООД, гр. П..
ОСЪЖДА НАП да заплати на „Орион 2002“ ООД, гр. П., ЕИК 115691165 сумата от 11 996.53 лв. / единадесет хиляди деветстотин деветдесет и шест лв. 0.53 ст./, представляваща осъществените в първоинстанционните и касационните производства разноски. Решението не подлежи на обжалване.