Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Р.Б от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 1701 от 07.08.2019 г., постановено по адм. дело № 1868/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в хода на съдебното производство решаващият състав не е указал на жалбоподателя необходимостта от събиране на доказателства, нито е отправял уточняващи въпроси към вещото лице, а впоследствие необосновано не е кредитирал заключението по проведената съдебно-счетоводна експертиза. Сочи, че спорът по делото се концентрира върху началното салдо към 01.01.2011г. на съставения паричен поток, обуславящо и преценката доколко са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за облагане по аналог. Намира, че необосновано съдът е приел, че с част от паричните средства на покойния й съпруг, са се разпореждали двете им дъщери като негови наследници. Навежда доводи, че в ревизионното производство разпоредбата на чл. 9 от ЗН (ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО) не е основание да се приеме, че двете им дъщери са разходвали спестяванията на баща си, без да са събрани доказателства за това. Излага доводи, че задълженията за осигурителни вноски са определени върху презумирани доходи, представляващи разликата между разходваните и получени средства, с оглед на които същите не са от трудова дейност и за тях не се дължат вноски за самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и...