Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК/ Комисията) срещу Решение № 7695/ 22.05.2019г., постановено по адм. дело № 3679/ 2016 г., по описа на Върховния административен съд (ВАС), четвърто отделение, в частта, с която е отменено Решение № 133/ 25.02.2016 г. на КЗК, по административна преписка № КЗК/ 508/ 557/ 2015 г. в частта по т. 2, и преписката в тази й част е върната на адм. орган за ново произнасяне. В касационна жалба се прави оплакване, че решението на ВАС в обжалваната му част, е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Счита се, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на правилата на АПК и специалния ЗЗК.
Касаторът моли да се постанови решение, с което се отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, в обжалваната му част и да се потвърди решението на КЗК. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В постъпила молба от 08.10.2019 г. на касационния жалбоподател, чрез юрисконсулт Кондиева, моли касационната жалба да бъде уважена. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците: "Лъкилокс" ООД, З.Б и "Алегро ТД 7" ООД - не вземат становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно и обосновано съда е приел, че КЗК дължи произнасяне в частта, с която преписката е върната за ново разглеждане. Счита, че решението е правилно и следва да остане в сила.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваната част от решението тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е отменил частично Решение № 133 от 25.02.2016 г. по Преписка КЗК № 508/ 557/ 2015 г. на КЗК в частта му по т. 2, в която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 31, чл. 32, във вр. с чл. 33, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗК от "Алегро ТД7" ООД със седалище в град София. Върнал е преписката на Комисия за защита на конкуренцията за ново произнасяне в тази й част при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.
В останалата част с характер на прекратително определение, в която е установена липса на извършено нарушение по чл. 31, чл. 32, във вр. с чл. 33, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 ЗЗК от "Алегро 7" ЕООД и в частта, с която е отхвърлена жалбата, поради това, че не е извършено нарушение по чл. 31, чл. 32, във вр. с чл. 33, чл. 35, ал. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК от З.Б от [населено място], съдебното решение не е обжалвано и съответно не е предмет на настоящия правен спор.
За да постанови този резултат съдът е приел, че адм. решение е издадено от компетентен орган, но при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като подадената срещу него жалба е частично основателна.
Възприел е като необосновани изводите на КЗК за липса на твърдения, за нарушение и по чл. 35, ал. 3 ЗЗК - използването на домейн, по начин, който може да доведе до заблуждение. Приел е, че такива са конкретизирани в т. 3 от молба от 23.02.2016 г., където като самостоятелни точки са обособени четири обстоятелства, сочещи според Лъкилокс ООД за нарушение, независимо от факта, че Алегро ТД7 ООД използва за реклама и продажба регистриран от него интернет сайт с домейн http: /prodecoders.com/. Решаващият съд е счел, че като не е обсъдил, нито възраженията на молителя, нито писмените доказателства – (стр. 329 до стр. 331 вкл.), комисията е допуснала нарушение на процесуалните правила, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.
Счел, е че КЗК дължи произнасяне по всички въведени от заявителя обстоятелства и представени за целите на установяването им доказателства. В контекста на казаното, дължи анализ на поведението на Алегро ТД7 ООД с оглед наличието на добросъвестна търговска практика по смисъла на чл. 29 ЗЗК и при оповестяване на Лъкилокс ООД, като негов дистрибутор.
Приел е за основателна и жалбата в частта й, в която се възразява за допуснато от КЗК процесуално нарушение, изразяващо се в липса на изследване относно твърденията в искането на Лъкилокс ООД за неправомерно използване от ответните дружества на видеоклипове, показващи начина на употреба и представляващи същевременно реклама на производителя.
Визирал е, че доколкото, като нарушител се сочи не само Алегро 7 ЕООД, но и Алегро ТД7 ООД чрез изпозване на сайта shop- turbodecoder, към който препраща регистрирания от него сайт с домейн http: /prodecoders.com/, КЗК следва де се произнесе и по това обвинение.
В заключение е намерил, че обжалваното решение в частта му по т. 2 е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, като преписката следва да се върне на КЗК за ново произнасяне при изпълнение на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението на тричленния състав на ВАС е правилно.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя - чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК.
Обосновано в мотивите си съда, предвид събраните доказателства е намерил индикации за наличието на нарушения по чл. 31, чл. 32, във вр. с чл. 33, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗК от страна на "Алегро ТД7" ООД.
Обосновани са и доводите на съда относно непроизнасянето на КЗК по доводите на жалбоподателя. Адм. орган не е разгледал всеобхватно и задълбочено всички повдигнати въпроси, като не е изяснил точно и в пълнота всички обстоятелства свързани със случая.
КЗК е приела, че „Лъкилокс“ ООД осъществява дейност по производство и разпространение на универсални отключващи устройства от 2011 г., вкл. и под наименованието turbodecoder, което се предлага на пазара от 2012 г.
Това са доказва от представените по делото фактури. От своя страна "Алегро ТД 7“ ООД осъществява стопанска дейност, свързана с производство и търговия с инструменти за манипулация/ отключване на брави и автомобилни ключалки.
Направените в касационната жалба оплаквания относно допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост, също не могат да бъдат споделени. Спорно по делото е доколко е налице неправомерно използване на притежаваната от "Лъкилокс" ЕАД търговска марка "турбодекодер". Не се оспорва, че ответника има сайт shop-turbodecoder.com, в който предлага универсални отключващи устройства, в това число и такива, които са означени със сходни или идентични наименования на предлаганите от "Лъкилокс" ООД, вкл. и с наименование „turbodecoder“.
Съдържащата в сайта информация, че „Алегро ТД7“ ООД е производител на продукта „turbodecoder“, а "Лъкилокс" ЕАД е негов дистрибутор, следва да бъде преценена доколко представлява заблуждаваща се информация.
По делото е установено, че "Лъкилокс" ООД произвежда турбодекодер и екодекодер, като има регистрирана марка на общността- TURBODEKODER. Изяснено е също, че "Алегро ТД7" ООД е също е регистрирал домейн, изключително сходен, близък до този на "Лъкилокс" ООД. По никакъв начин "Алегро ТД7" ООД не е опровергал твърдяната продажба на декодери извършена на 02.07.2015 г. от страна на "Алегро ТД7" ООД на трето лице. Потребителят е имал рекламация за продукта и е потърсило именно "Лъкилокс", като производител, който следва да осигури гаранционно ползване на продукта.
Относно твърденията за неправомерно ползване на Интернет - страница с домейн, сходен с този на заявителя, КЗК не е дала основателни и убедителни мотиви за липса на нарушение с оглед съставен АУАН на З.Б и преустановяване действието на дружеството веднага след съставяне на акта. Тези факти не изключват нарушение на правилата на добросъвестната търговска практика - чл. 29 и сл. ЗЗК.
Непроизнасянето на КЗК относно заявлението от „Лъкилокс“ ООД за неправомерно използване на рекламни клипове с разяснителен характер представлява съществено процесуално нарушение при издаване на адм. акт - чл. 35 и чл. 146, т. 3 от АПК. Фактът, че рекламните клипове не са били предмет на спор между страните не е основание КЗК да не се произнесе по твърдяното от жалбоподателя, че на електронната страница на ответника през 2014 г. са публикувани рекламни клипове, създадени от „Лъкилокс“ ООД.
Основателни в тази насока са твърденията на "Лъкилокс" ООД, че може да се разгледа дали тези действия представляват присвояване на чужда интелектуална собственост и са в противоречие с добросъвестната търговска практика. Ето защо правилно и обосновано съдът е приел, че КЗК дължи произнасяне и по това дали е налице тази законова хипотеза.
Направените оплаквания на касатора, свързани с приложението на чл. 35, ал. 1 ЗЗК са неоснователни. По този въпрос мотивите в решението на КЗК, са твърде пестеливи, както правилно е отбелязал съда.
Следва да се установи дали дружеството е извършвало предлагане на стоки, с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата.
Въпросът относно начина на рекламиране от двете дружества на извършваната от тях търговия в интернет и платформите, на които осъществяват дейността си двата сайта за електронна търговия, са обсъдени от решаващия съд при анализиране на нарушението на чл. 35, ал. 3 ЗЗК.
Тъй като спорът между страните е свързан с основния им предмет на дейност, който е идентичен и за двете дружества - търговия в интернет на технически устройства за автомобили, въпросът за наличие и степента на сходство на рекламираните стоки е съществен и следва да намери отговор от адм. орган.
С. Р № 1941 от 22.02.2016 г. по адм. дело № 14157/ 2015 г., на 5-членен състав на ВАС, многото технически възможности, които предоставя мрежата на потребители си, не изключва приложението и спазването на изискванията в действащите законови норми и добросъвестната търговска практика. Това е така, тъй като непочтеното поведение в интернет пространството става все по - често практикувано сред конкурентите, поради нарасналата роля на световната мрежа като успешна среда за търговия и комуникация. Чрез „използването“ на определена марка се създава заблуда у потребителите, които са свикнали да възприемат съответния домейн или външен вид на интернет страницата като бизнес идентификатор на дадено предприятие и по този начин да предизвика у клиентите асоциация, че сайтът на нелоялният конкурент е място, където се предлагат стоки или услуги на първото предприятие.
В тази насока от адм. орган, се дължи анализ дали съществува висока степен на вероятност от объркване на потребители относно действителния произход на предлаганите стоки от двете дружества.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно възприетото от съда по назначената СТЕ. За да изгради констатациите си относно нарушение на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства. Заключението на вещото лице е възприето от решаващия съд при условията чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, т. е. съобразявайки го с останалите доказателства по делото и излагайки мотиви защо възприема същото като обективно и компетентно. При изграждане на своите правни изводи по отношение на твърдените нарушения по чл. 35, ал. 3 ЗЗК първоинстанционният съд е изложил логически издържани мотиви, при правилно тълкуване на материалния закон, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Съдът е обсъдил дали е налице хипотеза на използване на домейн, който може да доведе до заблуждение. Пред касационната инстанция не са представени писмени доказателства по чл. 219, ал. 1 АПК, които да променят тези изводи.
Като е приел, че са налице индикации за наличието на нарушения по чл. 31, чл. 32, във вр. с чл. 33, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗК на "Алегро ТД7" ООД и е отменил решението на КЗК в тази му част и е върнал преписката на същата за ново произнасяне, тричленният състав на ВАС, е постановил правилно съдебно решение, което в тази си част не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора не следва да се присъждат разноски за страните.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7695/ 22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3679/ 2016 г., по описа на ВАС, четвърто отделение.
Решението е окончателно.