Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП”- В. Т моли да бъде отменено решение № 201/17.04.2019г. по адм. д. № 179/2018г. на АС – В. Т в частта, с която е отменен РА № Р-04000716008952 – 091 – 001/09.11.2017 г. на ТД на НАП – В. Т и в частта на разноските, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в тази част, като му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена.

Втора касационна жалба е подадена от Е.П против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА. Поддържа, че решението е неправилно в тази част поради необоснованост, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли РА в тази част да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена. Възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от другата страна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са допустими и подадени в срок.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-04000716008952–091–001/09.11.2017 г. на ТД на НАП – В. Т, в частта, с която за 2013г.: е определен за довнасяне данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ 4205 лв. с 1057, 34лв лихви; вноски за ДОО 2726, 13лв с 977, 22лв лихви; вноски за ДЗПО –...