Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Министърът на здравеопазването обжалва Решение № 8485/06.06.2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VI отделение, по адм. дело № 14047/2018 г., с което е отменена негова Заповед РД-10-08/31.10.2018 г., нареждаща, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ), отнемането на Разрешение за осъществяване на лечебна дейност с № МБ-387/15.04.2016 г., издадено на „МБАЛ Б. Е“ ООД.

Ответникът „МБАЛ Б. Е“ ООД е на позиция за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, но по съображения, различни от мотивите на тричленния състав за незаконосъобразността на заповедта.

1. а. Отнемането на разрешението е мотивирано от фактическа страна в административния акт с извършването на 30.03.2017 г. от болницата на оперативна интервенция „Аугментационна мамопластика“ от медицинската специалност „Пластично – възстановителна и естетична хирургия“, за която лечебното заведение няма разрешение. Дейността е квалифицирана като нарушение на чл. 46, ал. 1 ЗЛЗ, а осъществяването й е възприето за основание на правомощието по чл. 51, ал. 1, т. 2 от закона.

б. Съдът е приел, че операцията е извършена от д-р Д. Куалиери в качеството му на „д-р Д. Куалиери – индивидуална практика по пластична и реконструктивна хирургия – амбулатория за специализирана медицинска помощ“ ООД, а не от „МБАЛ Б. Е“ ООД. Този извод е обоснован с 5 броя фактури, установяващи плащания от пациентката за операцията и съпътстващите я разходи в полза на дружеството на д-р. К, а не по сметката на болницата. Фактът, че операцията е осъществена в помещенията на болницата, не е оценен като доказващ извършването на лечебната дейност от името и за сметка на болницата. Заключението в обжалваното решение е за издаването на заповедта при съществено нарушение на материалния закон...