Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Б. Р“БВБА, със служебен номер 3077101100, със седалище и адрес на управление К. Б, гр. Б. 3950, ул.“Индюстрийвег“ № 6, подадена чрез адв. И.Д, със съд. адрес гр. С., бул.“Цариградско шосе“№47А, Полиграфия офис център, ет. 4, против Решение № 4167 от 18.06.2019г., постановено по адм. дело 1989/2019г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-22221118093135-004-001/02.10.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2017/27.12.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, като е осъдено дружеството и за разноски.

В касационната жалба се сочат касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата против АПВ с аргумента, че искането за възстановяване е подадено след изтичане на преклузивния за това срок по чл. 5 ал. 3 от Наредба № Н-9/16.12.2009г. за възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяването /наричана по-долу само Наредба № Н-9/16.12.2009г., бел. моя/. Изложени са съображения, че това разбиране при фактите по делото, а именно искането е подадено със закъснение поради наличието на „обективна пречка“, изразяваща се във висящо ревизионно и последвало го съдебно производство, с предмет същото искане за възстановяване на данъка; „Бос рентал“ е съобразил всеки възможен процесуален ред, предвиден в българското законодателство, да поиска възстановяване на ДДС, като въпреки това е на лице „абсолютен отказ“; Б. Р е изпълнил всички материално правни предпоставки за „приспадане на данъчен кредит“, като отказът се...