Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от А.И от [населено място], чрез пълномощника му адв. К.К, против решение № 5016 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 8124/2017 г. по описа на Административен съд София - град, Второ отделение, 35 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 226з-446 от 23.06.2017 г., издадена от началника на 02 Районно управление (РУ) – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът - началникът на 02 РУ – СДВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.П, изразява становище, в писмен отговор, за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол пред Административен съд София - град е била заповед № 226з-446 от 23.06.2017 г. на началника на 02 РУ – СДВР, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2, и чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5...