Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1109 от 06.06.2019г., постановено по адм. д. № 2417/18 г. Административен съд - Варна, 18-ти състав, е отхвърлил жалбата И.И от [населено място], [улица], срещу ревизионен акт (РА) № Р – 03001817003323 – 091 – 001 от 23.02.2018г. на орган по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта оспорена по административен ред и потвърдена с решение № 95/28.05.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП/ в решението неправилно изписано ТД на НАП – Варна/, в която на лицето са определени задължения както следва: 1. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за данъчен период 2013г. общо в размер на 2 798лв. и лихви в размер на 1 085, 37лв.; 2.данък върху добавена стойност по ЗДДС за данъчен период м. 1182015г. в размер на 12 754, 78лв. и лихви за забава в размер на 2 822, 35лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от И.И от [населено място], чрез процесуалният му представител адвокат Д.К, В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е...