Производството по делото е във фаза на втора касация.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на В.Д срещу решение № 869 от 25.04.2019 г. по адм. дело № 1893/2018 г. по описа на Административен съд – Варна и частни жалби на В.Д срещу определение № 1484 от 05.06.2019 г. по адм. дело № 1893/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. С решението е отхвърлена жалбата на Дойков против ревизионен акт (РА) № Р-03000316003368-091-001 от 14.11.2016 г., поправен с РА № П-03000317001607-003-001 от 09.01.2017 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Варна, относно установените задължения по Закон за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчни периоди 2012 г. и 2013 г. в общ размер на 36 419.99 лв., в това число главница в размер на 27 459.36 лв. и лихва в размер на 8 960.63 лв. С обжалваното определение е изменено решение № 869 от 25.04.2019 г. по адм. дело № 1893/2018 г. по описа на Административен съд – Варна в частта му за разноските, като В.Д е осъден да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. В. при Централно управление (ЦУ) на НАП сумата от 4 867.80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба са посочени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е изложил мотиви по всички направени от него оплаквания. Счита, че първата ЗВР от 14.07.2015 г. не му е връчена редовно. Съдът не е изложил конкретни мотиви защо, приема, че...