РЕШЕНИЕ

№ 102

гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Милена Панева

Членове:Надежда Трифонова

Весислава Иванова

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова

в присъствието на прокурора Р. Т. Славова

като разгледа докладваното от Н. Т. Н. дело за възобновяване ВКС № 20258002200100 по описа за 2025 година Производството по чл.423, ал.1 НПК е образувано по искане на осъдения А. Ж. Л. за проверка по реда на възобновяването на влязла в сила присъда постановена по НОХД № 3280/2022 г. на РС-гр.Бургас.

В искането се излагат доводи, че осъденият не е знаел за проведеното срещу него наказателно производство, поради което съдебното производство е протекло неприсъствено.

Желае да се възобнови производството, да се отмени съдебният акт и делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд осъденият не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Подчертава, че А. Л. е знаел за провеждащото се срещу него наказателно производство, бил е с определена мярка на неотклонение „Подписка“, но въпреки това е напуснал страната и не се е завърнал по неуважителни причини. Бил е щателно издирван, но не е открит, за да бъде осведомен за съдебното производство. Така сам е станал причина за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 108 от 07.06.2023г постановена по НОХД 3280/2022 г. на РС-гр.Бургас А. Л. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.343б, ал.3 от НК като след приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, както и „глоба“ в размер на 490 лева. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на А. Ж. Л. е наложено и наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство за срок от 10 месеца. Приспаднато е времето, през което е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, считано от 28.08.2022г. и е осъден да заплати направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства.

Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.

По повод привличане на осъдения Л. към наказателна отговорност за ново деяние по чл.343бНК, същият е узнал, че по отношение на него е постановена въпросната присъда на РС-гр.Бургас.

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Относно преценката за допустимост на искането, настоящият съд трябва да отбележи, че моментът, от който е започнал да тече законоустановеният 6 месечен срок, за упражняване правото на осъдения да иска възобновяване на делото, е този, от който му е станал известен фактът на осъждането, според чл.421, ал.3, изр.2 НПК. Това е 23.12.2024г., когато на Л. е било предявено обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.28 НК по ДП 78/2024г, при което в обстоятелствената част на постановлението е посочено, че деянието, за което е привличан като обвиняем е извършено при условията на повторност - след като е бил осъден за същото деяние с присъда № 108 от 07.06.2023г постановена по НОХД 3280/2022 г. на РС-гр.Бургас за деяние по чл.343б НК. Няма други данни, сочещи на по-ранно узнаване от страна на осъдения за постановения спрямо него осъдителен акт, поради което се приема, че искането за възобновяване, подадено на 09.01.2025г. е в шестмесечния срок по чл.421, ал.3, изр.2 НПК. Разгледани по същество, искането е неоснователно.

Разпоредбата на чл.423 НПК предоставя възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. По този начин се гарантира прокламираното от чл. 5 т. 3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и от чл. 55 от НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда в процеса на вземане на решението за осъждането му. В конкретния случай, видно от данните по делото, А. Л. е привлечен като обвиняем лично на 01.09.2022г. и е давал обяснения в рамките на Бързо производство № 3388 ЗМ- 449/2022г. по описа на 05 РУ Бургас. Бил му е назначен служебен защитник, присъствал на тези процесуални действия. След внасяне на обвинителния акт в съда, Л. е заминал за Франция, като е упълномощил адвокат да го представлява. За промяната на адреса си той не е уведомил органите на разследването, нито съда, пред който е бил внесен обвинителния акт. Така се е отклонил и от взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка“, предвиждаща забрана за промяна на местоживеенето без разрешение на съответния орган / разследващ или съда/. Това е наложило съда да предприеме всички необходими процесуални мерки за издирването му, с цел да бъде уведомен за образуваното съдебно производство. Л. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма 25054/27.09.2022г., изисквани са нееднократно справки дали не се намира в арестите или затворите на страната, призоваван е от известния по делото адрес безрезултатно. Упълномощеният му защитник също не е разполагал с данни за негов адрес във Франция, като при провеждане на последното съдебно заседание пред районния съд е заявил, че подзащитният му е уведомен за същото, но тъй като работи в чужбина, не може да се яви пред съда. Проведеното до този момент щателно издирване на подсъдимия, което не е дало резултат и направеното изявление на упълномощения му защитник, е дало основание на съда да разгледа делото в негово отсъствие.

Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения включва случаи, в които той не е бил известен за воденото срещу него наказателно производство, с което са нарушени правата му за участие в същото. Подобен пропуск в настоящия казус не е налице и не може да се сподели тезата на осъдения, че не е знаел за протеклото срещу него наказателното производство, тъй като доказателствата сочат точно обратното. Л. е знаел за това обстоятелство, участвал е на досъдебното производство, защитаван от служебен защитник. Нещо повече - седмица след привличането му като обвиняем, той лично е упълномощил адвокат, тъй като е заминал за Франция, отклонявайки се от мярката си за неотклонение, с ясното съзнание за воденото срещу него наказателно производство и очевидно с целта да бъде защитаван от избран от него адвокат. Неучастието му при приключване на първоинстанционното производство се дължи на решението му да не пребивава на посочения от него адрес, а да замине извън пределите на Р.България, без да уведоми за промяната компетентния орган. От своя страна съдът е направил нужните процесуални усилия да го издири и уведоми за съдебното производство, които очевидно са останали безрезултатни. Но за това съдът не може да търпи упрек.

При така констатираните обстоятелства, касационната инстанция намира, че не може да сподели твърденията на осъденият, че не е уведомен за воденото срещу него наказателно производство и то е протекло в негово отсъствие. Действително, една от основните гаранции за пълноценното упражняване правото на защита на подсъдимия в наказателното производство е личното му участие при проверката и събиране на доказателствата. Но законът предвижда и случаи, когато делото може да се разгледа и в негово отсъствие, когато това се дължи на недобросъвестното му процесуално поведение. Явно неявяването на осъдения пред първата инстанции не е въпрос на процесуален пропуск, а на негов личен избор, илюстриращ желанието му да се укрие от правораздаването.

От изложеното дотук може да се заключи, че не са налице основанията на чл.423 НПК и искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд

РЕШИ:

Оставя без уважение искането на осъдения А. Ж. Л. за отмяна по реда на възобновяването на влязла в сила присъда постановена по НОХД № 3280/2022 г. на РС- гр.Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.