Производството е по чл. 208 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).

Образувано е по две касационни жалби на А.Б и Б.Б, чрез процесуалните им представители адв.. Д и адв.. А, и Ц.Р и М.Р, в качеството им на наследници на М.Р, приподписана от адв.. И, срещу решение № 586 от 31.01.2019г. по адм. д. № 7548/2017г. на Административен съд София – град, с което са отхвърлени жалбите на А.Б и Б.Б и М.Р срещу решение № 343 от 11.06.2015г. на Столичния общински съвет, с което на основание чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 22 ЗУТ във връзка с пар. 2, ал. 1 ПЗР на ЗУЗСО е одобрен план за регулация на м. "Надежда 3" с граници: северните граници на квартали 11, 10а, 36 и 37, осовата линия на бул. "Ломско шосе" от о. т. 9 до о. т. 126, ул. "Х. С от о. т. 126 до о. т. 78 и ул. "Х. К" от о. т. 79 до о. т. 3, план за застрояване в посочения обхват В ЧАСТТА досежно одобрената улична регулация и улица от о. т. 14 до о. т.15 пред кв. 57.

В касационните жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, поради необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за несъобразяване с мотивите на решение № 8667 от 05.07.2017г. по адм. д. № 2137/2017г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Посочва се, че съдът не е изпълнил дадените указания в това решение досежно проследяване на регулационния статут на имотите и в тази връзка е достигнал до погрешни правни изводи. Твърди се и че са неправилни изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на решението на СОС в оспорената му част, както и за наличието на предпоставки за промяна на регулацията и уличната регулация по чл. 134 ал. 2 вр. чл. 22 от ЗУТ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отменя решението на СОС в оспорената му част. К. Б претендират разноски по представен списък за всички инстанции.

О. С общински съвет с представено писмено становище и чрез процесуалния си представител юрк.. З твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалните представители на касаторите Барутчиеви адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от страни по делото и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от А.Б и Б.Б и М.Р срещу решение №343/11.06.2015 г. на Столичния общински съвет, с което на основание чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 22 ЗУТ във връзка с пар. 2, ал. 1 ПЗР на ЗУЗСО е одобрен план за регулация на м. "Надежда 3" с граници:северните граници на квартали 11, 10а, 36 и 37, осовата линия на бул. "Ломско шосе" от о. т. 9 до о. т. 126, ул. "Х. С / от о. т. 126 до о. т.78 и ул. "Х. К" / от о. т. 79 до о. т. 3/, план за застрояване в посочения обхват в частта досежно одобрената улична регулация и улица от о. т. 14 до о. т.15 пред кв. 57. Настоящото решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане съдът е отхвърлил оспорването като е приел, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на установената форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че мотивираното предложение на жалбоподателите Барутчиеви първоначално е прието, а на следващо заседание на ОЕСУТ възражението не е уважено, което не представлява съществено нарушение и не е основание за отмяна на оспореното решение. Посочил е, че предвижданията на общите устройствени планове (ОУП) са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове - чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, а ПУП конкретизират устройството и застрояването на териториите - чл. 108, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно ОУП на СО имотът на жалбоподателите Барутчиеви с идентификатор 68134.1385.2262 изцяло попада в терени за транспортна инфраструктура, като територията е предназначена за улици. В този имот, попадащ в територия за транспортна инфраструктура, е нанесена и сграда на транспорта – Метростанция ІІ - 2. Вторият процесен имот - с идентификатор 68134.1385.84 частично попада в устройствена категория Тти и частично в Смф, а с ПУП - ПРЗ за преструктуриране на жилищен комплекс м.“Надежда 3“ за частта от имот с идентификатор 68134.1385.84, попадаща в зона Смф е отреден самостоятелен УПИ ІІІ - 84, кв. 57. Приел е, че в терените за транспортна инфраструктура - в случая имот с идентификатор 68134.1385.2262 /изцяло/ и имот с идентификатор 68134.1385.84 /частично/ - съгласно ОУП на СО е недопустимо застрояване, включително с нискоетажно свободно застрояване с височина 6м. предложено от жалбоподателите Барутчиеви, тъй като предвижданията на ОУП, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура са задължителни при изготвянето на ПУП. В конкретния случай е налице съответствие между действащия ОУП и одобрения от СОС с оспореното решение план за регулация и за застрояване на м.“Надежда 3“, касаещ процесната улица. Посочил е и че по предходния одобрен със заповед № РД-09-50-544/19.05.2006г. план за застрояване и план за регулация имотите на жалбоподателите попадат под предвиденото разширение на бул. „Ломско шосе“. Приел е, че с ПУП - ПРЗ, одобрен с решение № 343/11.06.2015г. на СОС уличната регулационна линия от североизточната страна на кв. 57 към бул. „Ломско шосе“ не се изменя. Имот № 2262 е неурегулиран и попада в зона на транспортна инфраструктура, а процесните имоти не попадат в зона за комплексно застрояване. В оспореното решение е посочено, че "трасето на бул. „Ломско шосе - 2 клас районна артерия ... следва трасето определено от ОУП на СО ... изменението в уличната регулация постига по-добро транспортно-комуникационно обслужване на територията". Приел е, че тази обосновка се потвърждава от разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, според което с одобрената улична регулация от о. т.14 до о. т.15 се предвижда по-добро транспортно комуникационно обслужване на територията, тъй като с решението се предвижда уличната мрежа в квартала да се свърже с останалата улична мрежа, а съгласно мотивираното предложение на жалбоподателите Барутчиеви, имоти с идентификатори 68134.1385.84 и 68134.1385.1646 ще се обслужват само посредством задънена улица – тупик, което е целесъобразното устройство на урегулираните поземлени имоти и на квартала. Поради това е приел, че по отношение решението на СОС в оспорената част не е налице нито едно от основанията за отмяна, предвидени в разпоредбата на чл. 146 от АПК и е отхвърлил жалбите.

Решение е неправилно, постановено в противоречие със закона.

По делото е установено, че по действащия преди преструктурирането на комплекса устройствен план имотите на жалбоподателите са били урегулирани като са попадали в рамките на предвидена улична регулация за скоростно трамвайно трасе и локално платно по бул. „Ломско шосе“, като една част от тях са били урегулирани и попадат в УПИ II – 1756, 1758 (част от ПИ идентификатор с крайни цифри 2262), УПИ III – за ожс (имоти ПИ идентификатори с крайни цифри № 84 и 1646). С оспореното решение за преструктуриране на жилищния комплекс при посочено правно основание чл. 134 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, а именно променени обществено икономически условия, частите от имотите на жалбоподателите, които по последния действащ план са попадали в рамките на разширението на бул. Ломско шосе за скоростно трамвайно трасе и локално платно на булеварда се урегулират за локална улица от о. т. 14 до о. т. 15 в кв. 57 и тротоар с озеленени площи между улицата и бул. Ломско шосе, поради отпадналата необходимост от разширяването му, поради изградена линия на метрото. С. О устройствен план на София от 2009г. имотите на жалбоподателите, в частите, които са попадали в улици, попада в устройствена зона за транспортно техническа инфраструктура, в частност видно от графичната част на ОУП приложена по делото за подземна инфраструктура -за изградената метростанция и трасе на метрото. Видно от кадастралната карта и към момента отгоре е налице ниско застрояване. Видно и от приета по д. № 10099/2015г. допълнителна СТЕ подземната транспортна инфраструктура е одобрена с ПУП от 2008г., като от приетата допълнителна СТЕ (стр. 368 и 369 от д. № 10099/2015г.) се установява, че подземна инфраструктура, включително метростанцията по плана от 2008г., са реализирани и не засягат имота на жалбоподателите Барутчиеви с крайни цифри на идентификатора № 2262, който и до момента е застроен с ниски сгради.

При тези данни Административен съд София - град неправилно е приел, че одобреният с оспореното решение на Столичен общински съвет план за преструктуриране по отношение на процесните имоти е в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ предвижданията на общите устройствени планове са задължителни за подробните устройствени планове, но посочената разпоредба досежно техническата инфраструктура предвижда задължителност на ОУП досежно видът и предназначението на техническата инфраструктура. В случая при отчитане на предвижданията на ОУП следва да се отчете и вида и предназначението на предвидената с него техническа инфраструктура, но и да се съобразят нормите на ЗУТ приложими в съответствие с вида на техническата инфраструктура. Видно от приложените извадки на ОУП действително за части от имотите на жалбоподателя е предвидено отреждане за техническа транспортна инфраструктура, но се касае за предвиждания за подземна транспортна инфраструктура, а по отношение на надземната територия не е налице предвиждане за транспортно техническа инфраструктура. Освен това при тези данни би следвало ОУП да се съобрази в съответствие и със специалните разпоредби за подземна техническа инфраструктура и в частност чл. 67 ал. 2 от ЗУТ. ОУП предвижда подземна техническа инфраструктура преминаваща през имотите на жалбоподателите, но въз основа на това отреждане е налице и одобрен ПУП от 2008г., като се установява, че подземната техническа инфраструктура е изградена и като вече изградена не засяга имотите на жалбоподателите. От ОУП не се установява отреждане за друга освен за подземната техническа инфраструктура за имотите на жалбоподателите. В тази връзка при изработването на оспорения в това производство ПУП е следвало да бъдат съобразени нормите за съответни отстояния за подземната техническа инфраструктура при одобряването му по посоченото правно основание чл. 22 и чл. 134 ал. 1 т. 1 от ЗУТ.Пстанционният съд е излязъл извън пределите на спора по делото, който не е за одобряване на предложението на Барутчиеви, обективирано в тяхно възражение срещу плана, а е за законосъобразност на оспореното решение на СОС досежно предвидената улица и тротоари и озеленяване, преминаващо през имотите на жалбоподателите и наличието на предпоставките по чл. 22 ал. 6 и 7 от ЗУТ във връзка с чл. 134 ал. 1 т. 1 от същия закон за отреждане на имотите и части от имотите на жалбоподателите за улица, тротоари и озеленяване. По отношение на релевантните и спорни по делото въпроси, очертани по – горе, не е налице произнасяне от първоинстанционния съд, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящото производство е зао второ разглеждане на делото, поради което се дължи произнасяне по същество на спора, предвид забраната за второ връщане на делото.

Планът за застрояване и регулация за процесните имоти, одобрен с решението на СОС, е в несъответствие с посочените разпоредби, въз основа на които е одобрен – чл. 22 ал. 6 и 7 и чл. 134 ал. 1 т. 1 от ЗУТ. С него имотите са отредени за локална улица, тротоари и озеленяване. Съдът не се е произнесъл по основанието за одобряване на плана, а именно налице ли са предпоставките по чл. чл. 22, ал. 6 и 7 ЗУТ за преструктуриране. Според посочените разпоредби незастроените части от кварталите при преструктурирането се урегулират като зелени площи, ако за тях не може да се предвиди застрояване по правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ. В случая, видно от приетите СТЕ е възможно предвиждането на застрояване, тъй като от доказателствата и СТЕ се установява, че не би се нарушил балансът на територията за квартала озеленяване – застрояване, поради което не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 22 ал. 7 от ЗУТ и предвиждането им за озеленяване, още повече, че в конкретния случай са предвидени за улица, тротоари (непредвидено в нормата) и частично озеленяване. Чл. 22 ал. 6 от ЗУТ разписва случаите, в които при преструктуриране на жилищни комплекси може да се урегулират поземлени имоти за застрояване в квартали за комплексно застрояване, а именно отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради да са определени по правилата за комплексно застрояване; плътността и интензивността на застрояване да не надвишава определените с плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите и за отделните квартали в зоната; да не се допуска промяна на предназначението на терени с цел уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи. По отношение на имотите на жалбоподателите са били налице предпоставките по чл. 22 ал. 6 относно възможността за урегулирането на имот пл. № 1756 (сега имот идентификатор с крайни цифри 2262) и 84 и 1646 или части от посочените ПИ за застрояване, предвид изложеното по – горе за необходимост от спазване на сервитут от евентуално налична подземна транспортна инфраструктура, още повече и че към настоящия момент същите са застроени с ниско застрояване, тъй като с евентуалното урегулиране на тези ПИ, не би се нарушил балансът озеленяване – застрояване, като това се установява и от приетите СТЕ. Не се установява и надвишаване на определените с плана параметри за застрояване, освен това по предходи планове е било предвидена за кв. 57 Плз – 71%, а с оспорения в това производство план е предвидена много по – ниска Плз – 60%, т. е. не е налице надвишаване на предходни определени с план параметри на застрояване. Следва да се посочи и че в конкретния случай частите от двата имота пл. № 1756 (2262) и № 84 и № 1646, са с размери над минимално изискващите се за създаване на УПИ. Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че в конкретния случай не са били налице предпоставките по чл. 22 ал. 7 изр. последно от ЗУТ, за да бъдат урегулирани имотите на жалбоподателите поземлени имоти пл. № 1756 (2262) и № 84 като озеленена площ за широко обществено обслужване, улица и тротоари. Това е така, тъй като такова урегулиране се допуска само и единствено при невъзможност да се предвиди застрояване в остатъка от имота по реда на чл. 22 ал. 6 от ЗУТ. В конкретния случай такава възможност съществува, а оспореното решение на СОС се явява незаконосъобразно.

Като е достигнал до обратен извод АССГ е постановил неправилно решение в противоречие със закона, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени решение на СОС в оспорената му част.

Предвид изхода на спора е основателно искането на касаторите Барутчиеви за присъждане на разноски в размер в претендирания и доказан размер. Неоснователно е възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатските възнаграждение, тъй като същите са договорени и платени в минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за представителство по дела по ЗУТ, а именно 600 лв., като са заплатени в размер на 720 лв., с начисленото ДДС, което в случая също следва да се присъди, тъй като жалбоподателите са физически лица и съответно за тях това са сторени разноски и нямат възможност за приспадането им като данъчен кредит, т. е. сумата от 720 лв. е крайното платено, което за жалбоподателите представлява разноски по делото. Доказани са и останалите сторени разноски за държавни такси и експертизи.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 586 от 31.01.2019г. по адм. д. № 7548/2017г. на Административен съд София – град и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение № 343 от 11.06.2015г. на Столичния общински съвет, с което на основание чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 22 ЗУТ във връзка с пар. 2, ал. 1 ПЗР на ЗУЗСО е одобрен план за регулация на м. "Надежда 3" с граници: северните граници на квартали 11, 10а, 36 и 37, осовата линия на бул. "Ломско шосе" от о. т. 9 до о. т. 126, ул. "Х. С от о. т. 126 до о. т. 78 и ул. "Х. К" от о. т. 79 до о. т. 3, план за застрояване в посочения обхват В ЧАСТТА относно одобрената улична регулация и улица от о. т. 14 до о. т.15 пред кв. 57.

ОСЪЖДА Столичен общински съвет да заплати на А.Б от [населено място] сума в размер на 2402 (две хиляди четиристотин и два) лева, разноски за всички инстанции.

ОСЪЖДА Столичен общински съвет да заплати на Б.Б от [населено място] сума в размер на 2 232 (две хиляди двеста тридесет и два) лева, разноски за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.