Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) против решение № 2811 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 11166/2018 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 382/25.09.2018 г. по преписка № 317 /2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Иска се отмяна на съдебното решение като недопустимо и алтернативно като неправилно.

Ответниците КЗД и главния директор на ГДИН не са изразили становище. Ответникът Х. Хасан оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество e неоснователна, поради следното:

С решението на АССГ е отхвърлена жалбата на ГДИН и на главния директор на ГДИН срещу процесното решение на КЗД, с което на основание чл. 65, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) е установено, че ГДИН и главният директор на ГДИН са осъществили непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. спрямо Х. Хасан по признак „лично положение“ и на основание чл. 65, ал. 4 и чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. са дадени задължителни предписания на ГДИН и главния директор на ГДИН.

Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. В тази насока съдът изцяло споделя аргументите на участващия по делото прокурор.

На първо място, решението не е недопустимо поради участие в производството на ненадлежна страна - главния директор на ГДИН. Същият е бил конституиран като ответник в производството пред КЗД наред с ГДИН, поради което правилно е бил конституиран и като ответна страна в съдебното производство. Комисията за защита от дискриминация...