Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], против решение №5421/03.08.2015 г. по ад. д. №2087/2015 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № Р – 2217 – 1401615 – 091 – 01 от 07.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-[населено място], потвърден с решение № 2196 от 10.12.2014 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“-[населено място] за установено задължение за довнасяне на ДДС за периода от 01.11.2013 г. до 31.01.2014 г. в размер на 63 193, 90 лева – главница и 4 731, 78 лева лихви за просрочие от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма]. Присъдено е юрисконсултско възнаграждение за ответната дирекция в размер на 2 560 лева .

Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението, иска отмяната му и решение по същество, с което да се отмени РА .

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място], представляван от юрк.. А оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 560 лева за касационната инстанция.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установено задължение за довнасяне на ДДС за периода от 01.11.2013 г. до 31.01.2014 г. от непризнато право на данъчен кредит по 34 бр. фактури, издадени от [фирма], с предмет "по договор". Основанието за отказ е по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 т. 1, вр. чл. 9 и чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС и е обосновано с изводи, че фактурите и приложените договори не съдържат данни за индивидуализиране на услугите, липсват представени доказателства за реалност на услугите. В хода на ревизията, в отговор на връчените искания за представяне на доказатества във връзка с процесните фактури, ревизираният субект е представил договори, протоколи и обяснителна записка, според която услугите, фактурирани от доставчика, са свързани с осъществяваната от него посредническа и консултантска дейност, а разплащането е извършено по банков и касов път. Представени са копия на договори, фактури, протоколи, счетоводни сметки. Констатирано е от ревизиращите органи, че всички договори са бланкетни, различаващи се единствено по датата на сключване. Предмет на комисионните договори е намиране на контрагенти, а предмет на консултантските договори - изготвяне и предаване на устна консултация по проблеми, свързани с личната и фирмена сигурност и охрана. В договорите не е посочена сума на дължимото възнаграждение за извършените услуги, като липсват и клаузи за начина на неговото определяне. Представените протоколи са неотносими нито към договорите, нито към фактурите, тъй като са съставени в период след издаването на фактурите. При проверка на счетоводните записвания е установено, че доставчикът не разполага нито с персонал, нито с активи - няма регистрирани трудови договори и не са декларирани изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

Така установените от ревизията данни не са опровергани в хода на оспорване на РА. Въпреки дадените изрични указания на съда към жалбоподателя с определение от 21-04.2015 г. за разпределение на доказателствената тежест, по делото не са ангажирани други доказателства, извън тези по административната преписка. В проведеното на 19.05.2015 г. съдебно заседание не се е явил жалбоподателя или негов представител и делото е приключило за постановяване на акт по същество - обжалваното съдебно решение от 03.08.2015 г. Не е постъпила и писмена защита.

При така събраните доказателства в хода на административното производство, правилни са изводите на съда, че спорните фактури не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗДДС, тъй като в тях не са посочени количеството извършена работа и вида на услугата, единичната цена без данък. От съдържанието на самите фактури не се установяват индивидуализиращите белези на спорните доставки. Стопанските операции във фактурите са описани най-общо „по договор". Съдържанието на фактурите не се допълва и от представените договори, които са бланкетни и не съдържат необходимите индивидуализиращи белези, а представените към фактурите протоколи са с дати след датите на фактурите, поради което са неотносими към същите. При непритежаване на данъчен документ, съставен в съответствие с изискването на чл. 114 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, т. 1 от ЗДДС неоснователно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит.

Съдебното решение съдържа подробен анализ на относимите правни разпоредби и практиката на Съда на Европейския съюз и при неопроверганите данни за липса на доказателства за реално осъществяване на услугите, съдът е извел извод за законосъобразност на РА, при което е отхвърлил жалбата на [фирма].

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответната Дирекция се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 560 лева за касационната инстанция за осъществена защита от процесуален представител на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК, във връзка с чл. 8 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5421/03.08.2015 г. по ад. д. №2087/2015 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 560 /две хиляди петстотин и шестдесет/ лева. Решението е окончателно.