Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу решение № 3188 от 08.05.2015 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 5598/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2061307671 от 04.02.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 748 от 30.04.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място].
Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения за липса на мотиви, неправилно възприета фактическа обстановка и превратно тълкуване на доказателства. Счита, че са налице всички предпоставки за признаване правото на данъчен кредит (ДК) поради наличие на реални доставки на услуги. Претендира се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АССГ и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] оспорва жалбата чрез юрк. В.А.П за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорения РА на касатора [фирма] са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане на ДК поради липса на реални доставки...