Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 10138/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена от процесуалния представител юрк. М. М., против Решение №21864 от 25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 11970/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора с ревизионния акт (РА) е установено несъмнено наличие на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за извършване на ревизията. Оплакванията засягат установената фактическа обстановка от органите по приходите и преценката на събраните доказателства. Поддържа, че задълженото лице е осъществявало търговска дейност и не е декларирало приходи от продажби от електронна търговия със стоки. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции, съгласно представен списък в съдебното заседание.

Ответникът – П. А. М. чрез адв. Р., в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на контрол в първоинстанционното производство е бил РА № Р-22220522007954-091-002 от 31.07.2023 г., издаден от Д. В. П. - орган, възложил ревизията, и Л. Д. П., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София - ръководител на ревизията, изменен в частта с установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчните периоди 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и потвърден в останалата част с Решение № 1517 от 24.10.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /Д“0Д0П/ София при Централно управление на НАП. Установяванията на административния съд по фактите следват извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22220522007954-020-001 от 22.12.2022 г. След анализ на събраните данни органите по приходите приемат, че през 2016 г. до 2021 г. задълженото лице е реализирало приходи от търговска дейност по продажба на разнообразни по вид стоки, включително дрехи, текстил, домашни потреби, ботуши, обувки, сандали, маратонки, чанти, лагери, електрически четки, видеофон, бански костюми, играчки. Доставката до клиентите е осъществявана с куриерски услуги от "Е. Е. ООД и „Спиди“ ЕАД. Резултатите от извършените проверки на задълженото лице, приобщените справки за изплатени в негова полза наложени платежи и пощенски парични преводи от куриерските дружества и обобщението на информацията са разгледани в съдебното решение. Предвид изложеното с РД № Р-22221419006278-092-001/05.05.2022 г. е мотивирано наличието на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК и невъзможност облагането да бъде извършено по общия ред.

От правна страна след извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК административният съд е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. Изготвеният РА, РД и ЗВР са съставени като електронни документи и са подписани от издателите с валидни квалифицирани електронни подписи.

За да уважи жалбата и да отмени РА, съдът е обосновал извод за неговата материална незаконосъобразност с оглед на разпоредбите на чл. 122 и сл. ДОПК и оценката на доказателствения материал по делото. Приел е, че въз основа на представените писмени обяснения и справки в табличен вид от системата на куриерските дружества органите по приходите са достигнали до неправилен извод за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Счетено е, че само въз основа на таблици, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи. Прието е, че липсата на първични счетоводни документи или на други доказателства в подкрепа на обобщената информация предоставена от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД и „Спиди“ ЕАД, не дава основание да се приеме за обоснован изводът на органите по приходите за извършвана от жалбоподателя по занятие, системно през ревизираните периоди електронна търговия със стоки.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Според съставения ревизионен акт, за установяване на извършваната от П. М. икономическа независима дейност, ревизиращите органи са се позовали на справки и електронни изявления за изплащане на суми от наложени платежи и пощенски парични преводи вследствие на извършвана от лицето електронна търговия на стоки, доставяни на крайните клиенти от служители на [Фирма 6] и „Спиди“ ЕАД. Тези електронни изявления са оспорени от жалбоподателя още с подадената пред първоинстанционния съд жалба, поради което съдът е изискал представянето им по делото с цел извършване на дължимата проверка, което частично е сторено. Настоящият касационен състав съобрази, че единствените представени по делото допълнителни доказателства се отнасят до суми значително по-малки от установените в оспорения ревизионен акт. Административният съд е изискал информация от трети неучастващи лице "Е. Е. ЕООД и „Спиди“ ЕАД, а именно: други документи - товарителници, РКО и разписки за ревизирания период. След представянето на изисканите документи е допусната и изслушана основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е представила различни варианти за задължения на ревизираното лице, съобразно представеното. Административният съд напълно е игнорирал представените доказателства, не е обсъдил и не е изложил никакви мотиви по така изготвените експертизи, не е обосновал какъв вариант от изчисленията приема и защо. Предвид изложеното в нарушение на разпоредбата на чл.172а, ал.2 от АПК съдът не е анализирал обективно всички представени и събрани в съдебното производство доказателства. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е изпълнил задължението си да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, като е игнорирал част от тези, събрани в хода на съдебното и ревизионно производство, които несъмнено са част от доказателствения материал и е следвало да бъдат подложени на оценка. В този смисъл съдебният акт не съдържа мотиви относно фактите по делото и правни изводи на съда по отношение на доказателствата и доказателствените искания. Действително в оспорения съдебен акт решаващият състав е изложил мотиви, но същите не съответстват на доказателствата по делото и се основават на практика на ВАС, която не е приложима за конкретния случай. Разрешаването на спора по същество предполага преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните и за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси.

В обобщение настоящият съдебен състав приема, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до непопълване на делото с относими и допустими доказателства, съответно до неизясняване на фактите, от значение за правилното разрешаване на спора. Последното не може да бъде поправено предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство. Налице е основанието по чл. 209, т. 3 АПК и съдебният акт следва да бъде отменен изцяло, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото, административният съд следва да посочи относимите към спора факти, като разграничи спорните от безспорните. Следва да се извърши преценка на характера на съставените електронни изявления за приемо-предаване на суми и пратки - дали същите представляват електронни изявления по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и какъв е характера на положения върху тях подпис. Първоинстанционният съд дължи, както подробно описание на предприетите процесуални действия от приходните органи, събраните от тях по реда на ДОПК доказателства, така и оценъчна дейност на заключенията на вещото лице в неговите варианти, както и на другите доказателства и доказателствените средства, собствени фактически установявания и формиране на извод по приложението на материалния закон, така и отговор на всички възражения и спорове на страните. В случай на необходимост, съдът следва да допусне допълнително изслушване на експертиза, относно установяване на фактите за които са необходими специални знания.

С оглед крайния съдебен акт, по искането за разноски на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №21864 от 25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 11970/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София – град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА