1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 839

гр. София, 22.11.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 1788 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Постъпила е касационна жалба от А. В. А. и Л. Н. А. срещу решение № 215 от 02.02.2015 г. на САС, 9 състав по т. д. 2717/14 г., с което е потвърдено изцяло решение от 21.12.2013 г. по гр. д. 7057/13 г., СГС, І-1 състав за признаване, че А. В. А. и Л. Н. А. дължат на [фирма] сумата от 35 000 евро, на основание запис на заповед от 09.10.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК – 14.03.2013 г. до окончателното плащане на главницата.

Сочат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът бил приел, че по записа на заповед е налице задължение, без да е налице конкретна кауза. Описва подробно фактите, че между [фирма], Германия и [фирма] – дяловете, от което са собствени на А., е сключен договор за доставка на P. профили и принадлежности за производство на дограма, който е приложен още към писмения отговор. Процесният запис на заповед бил издаден по този договор. А съдът не разгледал тези правоотношения.

На второ място Софийски апелативен съд не отчел, че вземането на ищеца по каузалното правоотношение, обезпечено с менителничното такова е вече удовлетворено, поради което предявеният иск следвало да се отхвърли....