Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Н. с [фирма], подадена чрез адв.. М против решение № 1324/25.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1077/2015г. по описа на Административен съд-Пловдив. С решението е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-24-1403171-091-01/27.11.2014г., потвърден с Решение № 117/16.02.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ – [населено място], с който на жалбоподателя са определени задължения по ЗКПО - корпоративен данък за внасяне за 2011 г. общо в размер на 13 676.25 лв. със съответните лихви, в резултат на непризнаване право на преотстъпване на основание чл. 167, ал. 1 от ЗКПО.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд–Пловдив. Претендира присъждане на сторените разноски в двете съдебни инстанции.
Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място], чрез гл. юриск. Стоянов, в писмена защита, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна.
За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено следното:
Д. И. Н. с [фирма] е регистрирана като земеделски производител. През 2011г. е ползвала данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като за периода е преотстъпен данък в размер на 13 676.25 лв. За да откажат ползваното данъчно облекчение, органите по приходите са приели, че по отношение на [фирма] не е изпълнено общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2011 г. търговецът има задължения по Декларация обр. 6 отнасящи за ДЗПО в размер на 106.18 лв. и 0.20 лв. ЗО със съответните лихви за закъснение. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за преотстъпване на корпоративен данък. В мотивите си административният съд се е обосновал, че от информационните масиви на НАП, са установени по данъчно-осигурителната сметка, невнесени задължения към 31.12.1011г. в общ размер 113.54 лв., представляващи задължения по Декларация обр. 6, отнасящи за ДЗПО и ЗО. Съдът е приел, че декларацията, подадена от ДЗЛ с изчислени от него задължения за ЗО е изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, поради което макар, че по преписката липсват данни за невнесените в срок задължения на търговеца да е връчвана покана по чл. 182 от ДОПК, то задължението попада в обхвата на разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Решението е неправилно.
В случая липсва спор по фактите. Касаторът поддържа довод, че за ДЗЛ са налице предпоставките по чл. 167 ЗКПО и съответно е налице основание за прилагане на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. Тези оплаквания са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък, регламентирано в чл. 167 ЗКПО е към 31.12. на съответната година ДЗЛ няма: т. 1 Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2, и т. 3 Лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Страните не спорят, че към 31.12.2011 г. жалбоподателя е имало непогасени задължения за ЗО и ДЗПО.
Спорен е въпросът дали тези задължения са "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения". В тази връзка настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита следното: Тълкуването на принципа за законоустановеност на данъците не може да обоснове извод, че задължението за плащането на данъка към посочената дата е било ликвидно. Същото не е определено по основание и размер с ревизионен акт, нито пък на ДЗЛ е връчена покана за доброволното изпълнение на публичното задължение.
Следва да се отбележи, че не е налице тъждественост между понятието "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ДОПК ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. В обсъждания казус покана за доброволно изпълнение с предмет конкретно установени задължения по основание и размер, не е връчвана на ДЗЛ. Съгласно чл. 209, ал. 1 ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В Ал. 2 на същата норма са изрично изброени в т. 1 - 7 изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които: т. 1 Ревизионен акт, независимо дали е обжалван; т. 2. Декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, т. 3 - актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани. Предназначението на ревизионния акт е да направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо. В настоящия случай, размерът на дължимите задължения е установен при извършена служебна справка в информационния масив на НАП от ревизиращите органи. Тази справка обаче не попада в обхвата на актовете по чл. 209 от ДОПК, т. е. тя няма характер на изпълнително основание установяващо едно ликвидно задължение, още повече, че такова извлечение от информационния масив на НАП в кориците на делото не се съдържа. Но дори и да беше представено такова извлечение от програмния продукт, в което да са отразени в данъчната сметка задължения на лицето за ЗО и ДЗПО в общ размер на 113.54 лв. към 31.12.2011 г., то не удостоверява определянето им по основание, период на дължимост и размер с акт на компетентен орган в производство по реда на ДОПК. При тези съображения, справката, извършена от ревизиращите органи в информационната система на НАП не може да се приеме за изпълнително основание и не може да обоснове принудително изпълнение за установените вземания. Наред с изложеното, между страните не се спори, че на задълженото лице не е изпращана покана за доброволно изпълнение или да са били предприети принудителни действия за събиране на установените задължения за ЗО и ДЗПО. Неправилно е посочил първоинстанционният съд, че установените при извършена справка в информационната система на НАП задължения за ЗО и ДЗПО към 31.12.2011 г. могат да обосноват наличие на пречка по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО - за преотстъпване на корпоративен данък по реда на ЗКПО.
Решението се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено, като бъде уважена жалбата и отменен РА, с който е отказано да бъде преотстъпен КД за 2011 г., ведно със съответните лихви. Решението на АС - Пловдив следва да бъде отменено и в частта, в която [фирма] е осъден да заплати в полза на дирекция "ОДОП" - [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 1060 лв.
Разноски: По възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатския хонорар, същото е неоснователно. Материалният интерес по делото е в размер на 17665, 57 лв. главница и лихви. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за двете инстанции съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2118 лв., поради което договорно определеният и платен по делото хонорар от 2275 лв. с ДДС е справедлив и обоснован, както изисква чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). Предвид гореизложеното и с оглед изхода на спора на касатора [фирма] се дължат сторените в двете съдебни инстанции разноски в размер на 2275 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1324/25.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1077/2015г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] против Ревизионен акт № Р-24-1403171-091-01/27.11.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 117/16.02.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място], с който не е признато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г., ведно с лихвите, както и в частта, в която [фирма] е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП [населено място], сумата от 1060 лв. - юрисконсултско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-24-1403171-091-01/27.11.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 117/16.02.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място], с който не е признато право на преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. общо в размер на 13 676.25 лв. със съответните лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 2275 лв./две хиляди двеста седемдесет и пет лева/, представляващи направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.