Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. Ц. П, срещу решение № 5422/04.08.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 12087 по описа за 2014 г. на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 231310634/22.04.2014 г., поправен с РА за поправка на РА № 1431100/30.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, [населено място], потвърден, с Решение № 1779/06.10.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, [населено място], относно установения размер на данъчно задължение по ЗДДС - 25 130.14 лева и лихви в размер на 13 527.28 лева и корпоративен данък в размер на 12 565.08 лева за 2009 г. и 2012 г. и лихви в размер на 3 789.01 лева. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се отмяна на решението и деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място], чрез юрк.. В изразява становище в открито съдебно заседание за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорената пред АССГ част от ревизионен акт е отречено правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 25 130.14 лева и лихви в размер на 13 527.28 лева за данъчни период м. 10.2009 г., м. 11.2009 г., м. 07.2012 г., м. 09.2012 г., м. 10.2012 г. и м. 12.2012 г. по фактури, издадени от [фирма], с предмет на доставките строително-монтажни работи /СМР/ и от [фирма] с предмет - СМР и наем на складово помещение. На дружеството е определен...