Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], чрез процесуалния му представител, срещу решение № 66 от 30.09.2015 г. постановено по адм. дело № 104 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Т..

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, по съображения подробно изложени в касационната жалба. Прави искане решението да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените в двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът – Кметът на [община], не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът - К. М. – старши инспектор в отдел „Обслужване и ревизии” в дирекция „Местни данъци и такси” при [община], не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба основателна.

С подадената до АС - Търговище жалба от [фирма] е оспорено решение от 26.05.2015 г. произнесено по обжалван акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 5 от 19.02.2015 г., в обжалваната му част по т. 4 и т. 5 от акта. Направено е искане решението да бъде отменено. С определение № 175 от 07.09.2015 г. АС - Търговище е приел, че предмет на обжалване е решение № Рш-МДТ-26 от 26.05.2015 г. издадено от кмета на [община], с което е потвърден АПВ № 5 от 19.02.2015...