Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност, с ЕИК[ЕИК], подадена от синдика адв. С. Х., срещу решение № 7268 от 28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 7016/2014 г. по описа на Административния съд – София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 291100226 от 03. 09. 2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП ГДО, в частта потвърдена с решение № 1061 от 07.05.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ (ОУИ), сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 000 лв. и частна жалба подадена от директора на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП срещу определение № 589 от 04.02.2015 г., постановено по адм. дело № 7016/2014 г. по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане молбата на директора на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП за изменение на решение № 7268 от 28.11.2014 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските.

Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалните закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че ревизионното производство е продължило извън предвидените в чл. 114 ДОПК срокове, а ревизионния доклад (РД) не е подписан от всички членове на екипа от ревизори, което е нарушение на чл. 117 ДОПК. Излага доводи за неправилност на определения от ревизията като невнесен размер на задълженията по ЗДДС, ЗКПО и задължителни осигурителни вноски, както и размера на акцесорните задължения за лихва. Дружеството не дължи осигуровки за периода от м. 02.2009 г. до м. 08.2010 г., защото през този период дружеството не е извършвало дейност. Иска да бъде отменено решението, като РА бъде обявен за нищожен или да бъде отменен. Претендира разноски по делото.

Ответникът - директорът на Дирекция ”ОДОП” - [населено място] при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Не претендира разноски.

Частният жалбоподател – директорът на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП твърди, че определението е неправилно, защото при присъждане на юрисконсултско възнаграждение в закона не е предвидено, че следва да се присъди списък с разноски. Иска определението да бъде отменено, като на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 420.97 лв.

Ответникът по частната жалба – [фирма] – в несъстоятелност не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба като просрочена. Алтернативно дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. По частната жалба дава заключение, че е неоснователна.

Върховният административен съд – осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. По същество съобрази следното: По касационната жалба: Делото е във фаза на втора касация.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт (РА) № 291100226 от 03.09.2011 г.. издаден от орган по приходите при ТД на НАП, в частта, в която е потвърден с решение № 1061 от 07.05.2012 г. на директора на Дирекция „ОУИ” (сега Дирекция „ОДОП“) – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 11.2007 г., м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 11.2008 г., м. 04, м. 06, м. 11, м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г.; задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2007 г. и 2008 г. и задължителни осигурителни вноски за периода от 01.09.2005 г. до 31.08.2010 г.

За да постанови спорното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и не страда от пороци обуславящи неговата отмяна. Решението е правилно. Касационната жалба е неоснователна.

Неоснователен е довода на касатора, че по време на ревизионното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, защото ревизионното производство е продължило извън предвидените в чл. 114 ДОПК срокове, а РД не е подписан от всички членове на екипа от ревизори, което е нарушение на чл. 117 ДОПК. Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1100019 от 17.01.2011 г., като срокът на завършване на ревизията е 18.04.2011 г. Със ЗВР № 1100159 от 14. 04. 201 1 г., е изменена първата ЗВР, като срока за завършване на ревизията е удължен до 18. 05. 2011 г. С. З № 1100036 от 03.05.2011 г., е спряно ревизионното производство и същото е възобновено със Заповед № 1100225-В от 03.06.2011 г. Със ЗВР № 1100226 от 03. 06. 2011 г. е продължен срока за извършване на ревизията до 17.06.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на ЗВР. Първата ЗВР е връчена на ревизираното лице по факс на 27.01.2011 г. и тримесечния срок изтича на 27.04.2011 г. Според нормата на чл. 114, ал. 2 ДОПК ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. След като тримесечният срок за приключване на ревизията е бил до 27.04.2011 г., той може да се удължи до два месеца – до 27.06.2011 г. С последната ЗВР срока за извършване на ревизията е продължен до 17.06.2011 г., поради което не е нарушена рразпоредбата на чл. 114 ДОПК. Резултатите от ревизията са обективирани в РД № 1100226 от 04.07.2011 г.. връчен на синдика на дружеството на 08. 07. 2011 г. Действително РД не е подписан от всички членове на екипа от ревизори, но това не е съществено процесуално нарушение, което да влече нищожност на РА. Съдиите от Общото събрание на колегиите на ВАС в постановеното Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. приемат, че не е налице нищожност на ревизионния акт, ако в ревизионният доклад, който е неразделна част от него, не е спазено изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК за полагане на подписи на всички органи по приходите, които са го съставил. По отношение на установените задължения по ЗДДС:

По делото е установено, че за данъчни периоди м. 11.2007 г., м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 11.2008 г., м. 04, м. 06, м. 11, м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. ревизиращите органи не са определили допълнителни данъчни задължения, а са приели резултатите от подадените месечни справки-декларации на дружеството. Тези задължения не са били платени в срок поради, което на ревизираното лице са начислени съответните лихви за забава. По делото не са представени доказателства, че тези задължения са платени, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че същите са дължими, като техния размер е определен от самото дружество с подадените справки - декларации. Задължението за лихви е акцесорно и след като задълженията не са платени в срок, лихвите са начислени законосъобразно, както правилно е посочил и АССГ. По отношение на установените задължения по ЗКПО:

По делото е установено, че за данъчния период 2007 г. е подадена Годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92, ал. 1 ЗКПО приета с вх. № 22260098/27.03.2008 г. и деклариран корпоративен данък за внасяне 121 103.72 лв. На основание чл. 83 от ЗКПО са направени авансови вноски в размер на 16 363.28 лв. и остатък за внасяне е 104 740.44 лв. Остатъка е частично погасен в размер на 85 065.80 лв., видно от Разпореждане изх. № 0399- 000083/27.09.2010 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП ГДО [населено място] по изпълнително дело № 399/2010 г. Постъпили са плащания в размер на 10 467.43 лв. на 16.03.2011 г. и 4 177.09 лв. на 17.03.2011 г. Разликата от 5 030.12 лв. е останала дължима и не е заплатена от дружеството. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице задача 6 от съдебно - счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че към датата на изготвяне на обжалвания РА не е изплатена част от дължимия корпоративен данък за 2007 г., която е в размер на 5030.12 лв. Внесената от дружеството авансова вноска е в размер на 16 363.28 лв., като остатъкът от 104 740.44 лв. е частично погасен едва в края на 2010 г. и началото на 2011 г., поради което за невнесения в срок данък, включително и авансовите вноски, правилно са начислени лихви за забава.

За данъчния период 2008 г. е подадена ГДД по чл. 92, ал. 1 ЗКПО приета с вх. № 29435080628118/30.06, 2009 г. като ревизираното лице е декларирало данъчна загуба в размер 472 893.96 лв. по делото не е било спорно, че дружеството е дължало авансови вноски поради формирана от него печалба за предходните години. От процесния РА е видно, че за 2008 г. не е определен корпоративен данък. В чл. 88, ал. 1 ЗКПО е предвидена възможност данъчно задължените лица да намаляват авансовите си вноски, когато смятат, че те ще надвишат дължимия годишен корпоративен данък. За намалението на авансовите вноски се подава декларация по утвърден образец, а самото намаление се ползва след подаването на декларацията. По делото е установено, че такава декларация не е подадена от дружеството, което не се опровергава и от заключението на вещото лице по ССЕ, поради което на същото е начислена лихва за невнесени в срок авансови вноски. Авансовите вноски, които се правят за корпоративния данък имат временен характер, поради това тяхното невнасяне води само до задължение за лихви в размер на 8 339.67 лв., както правилно е приел и съда.

По отношение на задължителните осигурителни вноски за периода от 01.09.2005 г. до 31.08.2010 г.:

По делото не е спорно, че за периода от м. 09.2005 г. до м. 02.2007 г. в дружеството са били назначени 16 бр. лица заемащи длъжност „шофьор на товарен автомобил с товароподемност над 12 тона“. Размера на осигурителните вноски е изчисляван неправилно при условията на ІІІ-та категория труд. Първоинстанционния съд правилно е посочил, че на основание чл. 2, т. 25 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране е определена II-ра категория труд и поради това правилно от приходния орган са доначислени осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ съобразно размерите посочени в чл. 6, ал. 1, т. 2 КСО. По делото не е било спорно, че след м. 02.2007 г. ревизираното лице е коригирало самостоятелно съответната категория труд. Ревизираното лице не е опровергало констатаиите в РА, че е установено изплащане на доходи за работа без трудово правоотношение, както и изплатени допълнителни възнаграждения на 10 бр. лица за постигнати резултати за 2007 г., поради което за положения труд в минало време върху пропорционално разпределените възнаграждения допълнително са определени осигурителни задължения. На основание чл. 7, ал. 3 КСО с РА са определени допълнителни осигурителни задължения от м. 09 до м. 12.2010 г. върху определеното възнаграждение на назначената за синдик С. Х.. Довода на касатора, че дружеството не дължи осигуровки за периода от м. 02.2009 г. до м. 08.2010 г., защото през този период дружеството не е извършвало дейност е неоснователен, тъй като през спорния период са подавани декларации обр. 1 и декларации обр. 6 и са били налице действащи трудови договори, което е установено при служебна пороверка от органа по приходите. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по задача 8 от ССЕ. С РА са начислени допълнително задължения за осигурителни вноски, които се потвърждават и от заключението на вещото лице.

Предвид на изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът не е претендирал разноски по делото и поради това такива не следва да му се присъждат за настоящата инстанция. По частната жалба: Частната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на настоящия частен жалбоподател, с искане за изменение на решение № 7268 от 28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 7016/2014 г. по описа на Административния съд – София – град, в частта му за разноските, като размерът му бъде увеличен от 5 000 лв. на 11 420.97 лв.

С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искането, като недопустимо. За да приеме този резултат, от фактическа страна, съдът е установил, че претенцията за присъждане на сторените разноски пред АССГ е направена своевременно от процесуалния представител на молителя, но същият не е представил списък на разноските. За да приеме за недопустимо искането за изменение на решението в частта за разноските се е позовал на разпоредбата на чл. 80 ГПК и Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по т. дело № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението е правилно.

Настоящият състав споделя изцяло изложените мотиви в обжалваното определение.

Неоснователен е довода на частния жалбоподател, че след като Директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт, искането за юрисконсултско възнаграждение не е необходимо да бъде придружено с представяне на списък с разноски, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 161 ДОПК.

Административния съд правилно е приел, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно, но по делото не е представен списък по чл. 80 ГПК. Правната последица от неизпълнението на това процесуално задължение е въведено в самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. С тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС приема, че разпоредбата чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно представяне на списък за разноските, като липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта му относно разноските, както правилно е приел и АССГ.

Определението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7268 от 28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 7016/2014 г. по описа на Административния съд – София – град.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 589 от 04.02.2015 г., постановено по адм. дело № 7016/2014 г. по описа на Административния съд – София – град.

Определението не подлежи на обжалване.