Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. Т., чрез процесуален представител, срещу решение № 4315/13.04.2016 г. по адм. дело № 14167/2015 г. на Върховния административен съд /ВАС/, тричленен състав на шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му, подадена в качеството му на съдия в Районен съд - [населено място], срещу решението на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 5 на протокол № 60 от заседанието, проведено на 03.12.2015 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание "забележка".

Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.Същият твърди, че съдебният акт е изграден на предположения и несъществуващи обстоятелства към момента на приключване на дисциплинарното производство. Съдът, според него, е извършил недопустимо мотивиране на наложеното дисциплинарно наказание, тъй като пленарният състав на ВСС не е приел мотивите на дисциплинарния състав, обосновали предложението за налагане на наказанието. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Поддържа че, съдът е посочил в мотивите към решението си факти и обстоятелства, несъществуващи нито в дисциплинарното дело, нито в съдебното дело и е налице непълнота в диспозитива на постановения съдебен акт. Иска отмяна на съдебния акт и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – административен ръководител на Окръжен съд – Плевен, не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С писмо изх. № 443 от 27.01.2015 г. /рег. № 11-06-071 от 29.01.2015 г. на ВСС/ административният ръководител - председател на Окръжен съд - [населено място] е направил предложение по чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание на П. Г. Т., съдия в Районен съд - [населено място] за допуснати от него нарушения на т. 5.6 и т. 8.3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/. С решения по допълнителна т. 8 на протокол № 7 от заседанието, проведено на 12.02.2015 г., Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство и е избрал дисциплинарен състав, който с решение № 10-00-048 от 19.11.2015 г. по дисциплинарно дело № 4/2015 г. е предложил на Висшия съдебен съвет "да приеме, че П. Г. Т., понастоящем съдия в Районен съд [населено място], в качеството си на съдия и административен ръководител на РС [населено място] е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ вр. КЕПБМ

- т. 5.5 - с личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност;

- т. 5.6 - магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото;

- т. 8.1 - магистратът на ръководна длъжност се отнася към служебно подчинените му ... съдебни служители с уважение и зачитане на личното им достойнство ...;

- т. 8.3 - магистратът на ръководна длъжност се грижи за организацията и дейността на поверената му служба по начин, чрез който да бъдат постигнати най-добри резултати

и му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от една година."

Предложението на дисциплинарния състав е разгледано от Висшия съдебен съвет на заседанието, проведено на 03.12.2015 г. Не е било подкрепено с необходимото мнозинство от членовете на Висшия съдебен съвет, поради са последвали няколко предложения за различни по вид дисциплинарни наказания. С 13 гласа "за", 2 гласа "против" и 3 "въздържали се" Висшият съдебен съвет е наложил на П. Г. Т. дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - забележка.

За да отхвърли оспорването първоинстанционният състав е приел, че не са налице нарушения по смисъла на чл. 146 от АПК, вр. чл. 168 от АПК. Решението е правилно и законосъобразно.

Първоинстанционният състав на ВАС изключително изчерпателно и последователно е установил правнорелевантната фактическа обстановка върху която са изградени правните изводи на състава. В този смисъл не се споделят възраженията на касатора в обратния смисъл. Твърденията, че първоинстанционният състав е постановил съдебния си акт въз основана предположения и несъществуващи обстоятелства са бланкетни твърдения, които не са подкрепени от никакви конкретни факти в тази насока. Това обстоятелство възпрепятства касационната инстанция да провери законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт по този конкретен довод.

Твърдението, че липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт не съставлява касационно основание. Касационният състав в съдебноадминистративния спор разглежда законосъобразността на съдебния акт, а законосъобразността на оспорения административен акт е предмет на разглеждане от първоинстанционния съд. Съобразно текста на чл. 220 касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния такъв в обжалваното решение.

Касационният довод, че съдът е обсъдил обстоятелства и факти, които са настъпили в период, неотносим както към дисциплинарното производство, така и към предмета на делото е неоснователен. Видно от изложеното в съдебния акт съдът се е позовал на доказателствата, събрани пред административния орган, а съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Следва да се подчертае, че задължение на административния съд е да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери зконосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно изричния текст на чл. 168 от АПК.

Извършвайки служебната проверка на съдебния акт за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на ВАС намира, че по отношение на точното приложение на материалния закон не са допуснати нарушения. Допуснатите нарушения от оспорващия са правилно класифицирани като нарушения на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ вр. КЕПБМ като мотиви от наказващия орган са изложени, видно от приложения по делото стенографски протокол.

Относно твърдението, че в административната преписка са цитирани едни цифрови изражения на нарушения на КЕПБМ – 5.5., 5.6. и 8.3., а в съдебния акт са цитирани други – 5.3., 5.6. и 8.3. настоящата инстанция намира несъответствието за технически пропуск, който не влияе на законосъобразността на съдебния акт.

Неоснователно е твърдението за непълнота на диспозитива на съдебния акт. Съдът разполага с възможност да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването, както и да се произнесе по отговорността за разноски, ако са претендирани такива. Съдът отхвърля оспорването, а мотивите за неоснователността на жалбата са изложени в обстоятелствената част на решението, където са отразени и съображенията на съда да не бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя.

В първоинстанционното производство като ответник по жалба е бил конституиран органът издал оспорения акт – Висшия съдебен съвет. С определение от 07.07.2016 г. настоящият петчленен състав е приел, че в хода на процеса с измененията на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ДВ. Бр. 28/2016 г./ компетентен орган по ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистратите вместо Висшия съдебен съвет е съответната колегия на Висшия съдебен съвет – в случая съдийската колегия. Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентния орган по смисъла на чл. 153 от АПК. След закриването на компетентен орган или неговото трансформиране съобразно нормативен акт, издаването на актовете от вида на оспорения се преминава към друг орган. В този смисъл относно възраженията на касатора, че съдийската колегия на ВСС не е правоприемник на ВСС и не е юридическо лице /и в този смисъл не може да бъде страна по спора/, следва да се подчертае, че конституирането на страните в процеса не е юридическо събитие, съставляващо касационно основание.

За пълнота настоящият състав следва да подчертае, че „юридическо лице“ и „административен орган“ не са равнозначни понятия. Легална дефиниция на понятието „юридическо лице“ следва да се търси в разпоредбата на чл. 131 от ЗЛС (ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО), съобразно която юридическите лица са носители на права и задължения. Те придобиват права и задължения чрез своите органи. Т.е. понятието „юридическо лице“ се разглежда като по-широко понятие. Като страна в административния процес по смисъла на чл. 153, ал. 1, вр. чл. 228 в настоящия случай съдийската колегия на ВСС е конституирана в качеството ѝ на административен орган. Легална дефиниция на понятието „административен орган“ е дадена в § 1 от ДР на АПК и това е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, независимо от организационната форма – юридическо лице.

Тази промяна в законодателството е настъпила след съдебното заседание в първата инстанция, поради което алтернативното искане на касатора за отмяна на първоинстанционното решение поради неприлагането на новата норма на ЗСВ при конституирането на страните е неоснователно.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4315/13.04.2016 г. по адм. дело № 14167/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.