Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Б., чрез юрк.. Т като процесуален представител, срещу решение № 1908 от 14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 413/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас. И. се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорването срещу акта за установяване на задължение по декларация, потвърден с решение на началника на Митница Б., да се отхвърли. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - [фирма] не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на задължение по декларация № 32-155518/16.12.2014 г., издаден от П. Н. на длъжност старши митнически инспектор, сектор "АНТИ", отдел "Акцизи", Митница Б., потвърден с решение № 32-6982/14.01.2015 г. на началника на Митница Б., с който на [фирма] са установени задължения за акциз за данъчния период 1.09.2014 г. - 30.09.2014 г. в размер на 87 067, 56 лв. по акцизна декларация вх. № ВG001000/02-04059/07112014.
За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обосновал извод, че единственото условие по чл. 64, ал. 13, изр. първо ЗАДС и чл. 68а, ал. 2, изр. второ ППЗАДС (в относимите редакции на разпоредбите към датата на издаване на оспорения акт) за възникване на задължение за подаване на акцизна декларация и заплащане на акциз е установяването на липси на бандероли, каквото установяване в случая няма. Приел е, че в случая има налични, предадени за бракуване общо 24 524 бр. бандероли, за които е констатирано при проверката, че са без реквизити и/или защити по смисъла на чл. 66а, ал. 3 ППЗАДС. Като се е позовал на заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът е достигнал до извод, че проверените бандероли без реквизити и/или защити не представляват установена липса по смисъла на чл. 64, ал. 13 ЗАДС (в приложимата редакция), в резултат на която да възникне задължение за заплащане на акциз. Направил е заключение, че липсата на бандероли следва да се установи чрез проверка на наличните, получените и облепените бандероли, върнати като неизползвани или бракувани бандероли през съответния отчетен период, каквато проверка в случая не е извършена в производството по предварително установяване на задълженията. По тези съображения съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен поради липса на материалноправните предпоставки за издаването му. Обжалваното решение е правилно.
Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на митническия орган, издал оспорения АУЗД на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 104, ал. 3 ЗАДС, потвърден с решение на началника на митница Б. в качеството му на решаващ орган с правомощията на териториален директор, относно спазването на изискванията за форма и регламентираната процедура, вкл. по отношение изпълнението на реда по чл. 103 ДОПК.
Спорът по делото е свързан с приложението на материалния закон и тълкуването на понятието „липса на бандероли” по смисъла на чл. 64, ал. 13 ЗАДС (в относимата редакция на разпоредбата към датата на издаване на акта – ДВ, бр. 101/2013 г.).
С оспорения в първоинстанционното производство АУЗД на [фирма] са определени задължения за акциз поради неспазване условието на чл. 68а, ал. 2 ППЗАДС по отношение на част от бандеролите, представени за бракуване, които не попадат в дефиницията на чл. 66а, ал. 3 ППЗАДС, да регистрира електронен акцизен документ за тях и да внесе дължимия акциз в срока по чл. 68а, ал. 1 ППЗАДС за данъчния период м. 09.2014 г.
От фактическа страна безспорно е установено, че дружеството е представило за бракуване 65 933 бр. бандероли. След извършена проверка органът по приходите е приел, че общият брой физически налични за бракуване бандероли е 64 048 бр., от които 39 524 бр. подлежат на бракуване, а 24 524 бр., представляващи разлика между наличните и действително бракуваните, са без реквизити и/ или защити, като установените недостатъци приравняват тези бандероли на липсващи такива, за които дружеството е следвало да подаде акцизна декларация по чл. 68а, ал. 1 ППЗАДС и да внесе определения с акта акциз.
Разпоредбата на чл. 64, ал. 12 (в относимата редакция) предвижда задължение за заявителите на бандероли да предоставят пред компетентното митническо учреждение отчет за получените бандероли за всяко тримесечие по ред и начин, определени с Правилник за прилагане на закона. Според ал. 13, изр. 1 на посочената норма (в относимата редакция) отчетите за бандероли по ал. 12 се предоставят в срока за подаване на акцизната декларация след изтичане на тримесечието, следващо отчетния период, като в случай на липси на бандероли възниква задължение за заплащане на акциз.
Съгласно чл. 68а, ал. 1 и ал. 2 ППЗАДС (редакция ДВ, бр. 25/2013 г., в сила от 01.07.2013 г.) лицата по чл. 59 предоставят отчет за получените бандероли за всяко тримесечие в 14-дневен срок след изтичане на тримесечието, следващо отчитаното тримесечие, съгласно приложение № 12в. Отчетът по ал. 1 се изготвя в последния месец на тримесечието, следващо отчитаното тримесечие. За установените липси на бандероли лицата по чл. 59 издават регистриран електронен акцизен данъчен документ и внасят дължимия акциз в срока по ал. 1.
В случая административният орган е приравнил част от представените от дружеството за бракуване бандероли на липсващи такива по смисъла на чл. 68а, ал. 2 ППЗАДС. Това заключение е направено, след като митническият орган е констатирал броя на наличните, предвидени за бракуване бандероли след преброяването им, отчел е броя на действително подлежащите от тях за бракуване, притежаващи видими всички реквизити и защити и след доказване на автентичността им въз основа на митническа експертиза, съгласно чл. 66а, ал. 3 ППЗАДС, а разликата между тях е определил като липса на бандероли, след като не притежават изискуемите задължителни белези. Изводът на съда, че в случая не е установена липса на бандероли по смисъла на чл. 64, ал. 13 ЗАДС и чл. 68а, ал. 2 изр. 2 ППЗАДС е законосъобразен и обоснован. За да се приеме, че е налице липса на бандероли, е необходимо извършването на проверка на получените, наличните, облепените бандероли, неизползваните или бракувани такива, унищожените бандероли, облепени върху акцизни стоки през съответния период. В случая такава проверка и съпоставка на данните не е извършвана. Констатацията на митническия орган е направена само въз основа на наличните, представени за бракуване бандероли и действително бракуваните като притежаващи всички реквизити и/ или защити. Не е отчетено законовото изискване липсата да се определи на база отчета за получените бандероли съгласно чл. 64, ал. 12 ЗАДС. Случаите на бракуване на бандероли по чл. 66а, ал. 1 във вр. с ал. 3 ППЗАДС (в относимата редакция) са относими към хипотезите, регламентирани в чл. 27, ал. 7 и ал. 8 ЗАДС отм. , редакция ДВ, бр. 55/2010 г.) във връзка с искане за възстановяване на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз от лицата, но не обосновава автоматично липса на бандероли, когато такива са предадени за бракуване без реквизити и/ или защити по смисъла на 66а, ал. 3 ППЗАДС. Като е направил извод, че в случая не са установени липси на бандероли съгласно чл. 64, ал. 13 ЗАДС, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон.
Предвид изложеното и при извършената по чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е налице наведеното касационно основание за отмяната му, поради което съдебният акт следва да се остави в сила.
При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1908 от 14.12.2015 г., постановено по адм. дело № 413/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.