Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бултехкар” ЕООД, гр. Б. против решение № 273/04.02.2013г. на Административен съд, гр. Б. постановено по адм. дело № 2471/2011г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 0201100693/20.07.2011г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с решение № РД-10-345/14.10.2011г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр. Б. при ЦУ на НАП относно установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 04.2008г. и м. 07.2008г.
В жалбата се твърди неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с доказателствата по делото, процесуалния и материалния закон. Искането е за отмяна на решението и отмяна на определените с акта задължения по ЗДДС.
Ответникът - директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр. Б. не се представлява в касационното производство и не е изразил становище по жалбата.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните доводи.
Върховният административен съд, като взе предвид изложените касационни основания и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от ДОПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
С ревизионния акт, в оспорената му част, на „Бултехкар” ЕООД, гр. Б. е отказано право на данъчен кредит в размер на 28 105.49 лева за данъчен период м. 04.2008г. по три фактури, издадени от "Фаста" ООД, гр. Б. с предмет доставки на арматурно желязо и са начислени съответните лихви. За данъчен период м. 07.2008г. с ревизионния акт са начислени лихви в размер на 5 984.88 лева за дължим ДДС в размер на 17 308.47 лева.
За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизирано лице не е представило доказателства, от които може да се направи несъмнен извод за осъществяване на преките доставки на стоки, а именно, че "Фаста" ООД му е продало и доставило фактурираното арматурно желязо. В тази връзка е приел за недоказани твърденията на „Бултехкар” ЕООД, че е получател на арматурното желязо, което е натоварено в гр. С., Гърция и е доставено и разтоварено изцяло в гр. Б.. Обсъдил е противоречието на това твърдение с данните от доказателствата, представени от прекия доставчик, че същото количество желязо е заприходено в негов склад в гр. С., откъдето е изписано при извършване на доставки, както и с твърденията на ревизираното дружество, че превозът на стоката е осъществен за сметка на крайните купувачи, като една част от стоката е получена директно на обект на язовир Доспат. С оглед липсата на доказателства за фактическото предаване и приемане на стоката, място на товаренето й, превоз и място на разтоварването й, съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за признаване на правото на приспадане по фактурите, издадени от „Фаста” ООД.
Решението е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна.
Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на ревизионния акт съобразно критериите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията за форма и съдържание по чл. 120 от ДОПК, при спазване на процесуалния и материалния закон.
По основния спорен въпрос относно материалната законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от Фаста ООД, изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на действителното осъществяване на преките доставки на арматурно желязо, съответстват на установените по делото факти и са изградени при правилно приложение на материалния закон. Както националното право – чл. 68 и сл. от ЗДДС, така и правото на ЕС обвързват възникването на правото на данъчен кредит с действителното осъществяване на доставки на стоки и услуги /в този смисъл т. 33 от решението по дело С-285/11 на СЕС/. Съгласно чл. 6 от ЗДДС доставката на стока е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката. В този смисъл е и нормата на чл. 14, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане върху вещ като собственик.
В тежест на ревизираното лице е, да установи, чрез допустимите по ДОПК процесуални средства, материалноправните предпоставки за действителното осъществяване на доставките, по които претендира правото на данъчен кредит. В случая при изследване съдържанието на събраните по делото доказателства, на които „Бултехкар” ЕООД се позовава и в касационната жалба – международна товарителница /CMR/ от 04.04.2008г., документ за изпращане № 09403 от 04.04.2008г., извлечение от книга за клиенти на „Порт ойл” ООД за периода 31.03.2008г. – 30.05.2008г., доказателствата, представени от прекия доставчик „Фаста” ООД, както и данните за извършен превоз съгласно документите, представени от един от посочените превозвачи – ЕТ „И. Г. – Еспресо”, не се установява предаване на арматурно желязо между страните по пряката доставка в данъчен период м. 04.2008г. С оглед родовоопределения характер на престацията, с факта на предаването се свързва момента на прехвърляне на правото на собственост съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и момента на настъпване на данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. В тази връзка правилно съдът е констатирал, че ревизираното дружество и неговия пряк доставчик не са страна по договора за международен превоз на стока от гр. С. до гр. Б.. От представения превозен документ за международен транспорт /CMR/ от 04.04.2008г. не се установява, фактическият получател на стоката да е ревизираното дружество. Принципно няма пречка по време на транспорт правото на собственост върху превозваните стоки да бъде прехвърлено на трети лица, но в разглеждания случай няма данни получателят по товарителницата Ило 1 ЕООД да се е разпоредил със стоката. Няма данни и доказателства за фактическото получаване на така превозената стока от Бултехкар ЕООД било чрез предаването й от Фаста ООД, било чрез предаването й от сочените за превозвачи - Баскюл-91 ЕООД /Башкюл-91 ЕООД/ гр. Б., ЕТ И. Г. – Експресо, с. Я., Екали ЕООД, гр. Т. и Рубиц ЕООД гр. Т.. Данни за получателя на стоката не са попълнени и в приложения по делото документ за изпращане на 24520кг стока, с изпращач Ефраим АД, гр. С. и превозвач Башкюл -91 ЕООД. В представеното извлечение от книгата за клиенти на Порт ойл ООД е налице отразено измерване от 07.04.2008г. на арматура, постъпила с кола с рег. № КН 3137 АК, за която е установено, че е ползвана под наем от ЕТ И. Г. – Еспресо и е собственост на Ес-Транс ЕООД, посочен като превозвач в международната товарителница от 04.04.2008г., но няма данни, че това измерване касае доставка на стоки от Фаста ООД. За автомобил рег. № А7925ВХ, с който според документа за изпращане № 09403 е извършен превоз от Солун до гр. Б. не са налице доказателства да е извършено измерване на стока от „П. О.” ООД. Останалите доказателства за измерване на стока, кантарни бележки, стокови разписки, касаят последващи доставки, извършени от ревизираното дружеството и не установяват релевантни факти за предаване и получаване на стока от Фаста ООД и осъществяване на доставките, по които се претендира право на данъчен кредит.
Въз основа на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не се доказва действителното осъществяване на преките доставки на стоки, поради което за „Бултехкар” ЕООД не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане.
Позоваването на практиката на Съда на ЕС и по-конкретно на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 в касационната жалба, е неотносимо към процесния случай. Цитираното решение е приложимо в случаите, в които безспорно е доказано, чрез допустимите по националния закон доказателствени средства действителното реализиране на доставките. В случая такова доказване не е проведено от страна на касатора, поради което доводите му за противоречие на решението с правото на ЕС, са неоснователни.
Решението е правилно и в частта, в която е отхвърлена жалбата по отношение на начислените в данъчен период м. 07.2008г. за лихви в размер на 5 984.88 лева за дължим ДДС в размер на 17 308.47 лева. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания относно правилността на решението в тази част, но доколкото искането е за отмяна и на задълженията за данъчен период м. 07.2008г., касационната проверка следва да се ограничи до неговата валидност, допустимост и спазването на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Установената от съда фактическа обстановка по отношение на това допълнително задължение не е спорна по делото.
При ревизията, видно от приложения по делото АПВ № 809051/24.09.2008г. е установено, че декларираният от дружеството резултат за м. 04.2008г. е участвал в процедура по приспадане, приключила в данъчен период м. 08.2008г. С посочения акт са прихванати изцяло задълженията на „Бултехкар” ЕООД, декларирани в м. 08.2008г., в размер на 33 224.97 лева. В резултат на отказа на правото на данъчен кредит в м. 04.2008г., размерът на подлежащия на възстановяване данък, с която е извършено прихващането се променя, поради което за м. 07.2008г. остава непогасено задължение за ДДС, за което законосъобразно са начислени лихви, на основание чл. 175 от ДОПК. Не се твърди и не се установява нарушение на материалния закон относно основанието и размер на начисленото задължение за лихви.
По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното решение, с което жалбата на „Бултехкар” ЕООД е отхвърлена следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 273/04.02.2013г. на Административен съд, гр. Б., постановено по адм. дело № 2471/2011г. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ М. П.
М.П.