О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 855
София, 14.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 962 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответницата М. П. В. против Решение № 327 от 21.12.2015г. по в. т.д.№ 233/2015г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено решението по т. д.№ 25/2014г. на Окръжен съд Плевен. Първоинстанционният съд е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК по отношение на ответницата, че [фирма], [населено място] има вземане към нея на основание договор за кредит, обезпечен с ипотека № 4179/R/ 12.10.2007г. и Анекс № 2 към него от 31.08.2009г. в размер на 96 612 евро /от които: 87 482.24 евро – главница, 7 884.63 евро възнаградителна лихва, 20.12 евро наказателни лихви, / и 196.80лв. /такси/, ведно със законната лихва от 28.03.2013г., на която датата е подадено заявлението, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д.№ 1574/2013г. на Плевенския РС. Решението за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер не е обжалвано.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо като постановено при нередовна искова молба и е неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно с последиците от това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа доводът за недопустимост поради...